Селекционираните разплодни кочове са най-ценният капитал в овцевъдството. Чрез придобиване на генетичните заложби на потомството се повишава развъдната стойност, продуктивността и икономическата ефективност на отрасъла, поясниха пред Farmer.bg експерти.
Ефективното използване на репродуктивния потенциал на елитните кочове и получаване на максимален брой приплоди от тях има ключово значение както за селекцията, така и за ръста на производството на мляко, месо и вълна.
През втората половина на миналият 20-ти век преустройството в овцевъдството беше осъществено чрез оптимално използване на внесените от чужбина елитни кочове чрез метода на изкуственото осеменяване.
В съответствие с тогавашната национална програма за създаване на нови породи овце се осъществяваше планов внос на кочове от тънкорунните породи като "Кавказка", "Ставрополска", "Асканийска", "Австралийски меринос", "Меринофлай" и др.
За създаване на "Българска млечна порода" се внасяха кочове от източно-фризийската порода и от породата "Аваси", а за подобряване на плодовитостта - кочове от породите "Романовска" и "Фински ландрас".
Многократно се внасят разплодни овце и кочове и от някои месодайни породи като "Ил дьо Франс", "Суфолк", "Хемпшир", "Клънфорест" и др.
Голям развъден ефект оставиха мериносовите кочове в създадените нови тънкорунни породи. За повишаване млечната продуктивност и разширяване ареала на Плевенската черноглава и Старозагорската породи голяма роля изиграха селекционнираните наши кочове от тези породи.
През последните години поради нарасналото търсене и почти неограничени възможности за реализация на Европейски пазар на агнешко месо с определено качество и на шилешко месо на арабските пазари, силно се засили интересът към съвременните месодайни породи в овцевъдството. Внесаха се разплодни овце и кочове от породите "Шароле", "Тексел", "Перендейл", "Дрездел" и др.
Безспорно закупените животни са много ценни, но естествено са доста скъпи. Проблемът обаче не е в закупуването, а в използването им.
