Производството на храни в България е един от петте отрасли с неизползван потенциал за развитие. Това се посочва в анализ на Световната банка, поръчан от министерството на икономиката, съобщи сайтът economic.bg.
Хранителната индустрия се нарежда сред такива сектори като машиностроенето и електрониката, фармацията, информационните технологии (ИТ-секторът) и творческите индустрии.
Според доклада на банката оборотът на хранително-вкусовата промишленост достига 2.9 млрд. лева (тези данни са взети от доклад на A.T. Kearney, като неправилно са обобщени числата, освен това сумата вероятно е в евро).
По данни на НСИ произведената продукция през 2011 г. в сектор „Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия” е 8.7 млрд. лева,или 15% от цялата преработваща, добивна и енергийна промишленост (само металите имат по-голям дял). През 2012 г. то се увеличева до 9.5 млрд. лева.
Експертите на Световната банка са отчели и огромните проблеми, свързани със суровинната обепеченост на преработвателната индустрия.
Независимо, че фирмите инвестираха значителни средства в модернизация, основно с помощта от европейските фондове, секторът е силно зависим от вносните суровини, се посочва в изследването.
В доклада не са спестени негативните данни, че България е нетен вносител на плодове и зеленчуци, което се дължи на погрешни политики, обезлюдяване на селските райони, неефективни дистрибуторски вериги и нелоялна конкуренция от незаконен внос.
Връзките между вносители/търговци на едро, търговски вериги и търговци са сложни и няма ясно доминиращи или очевидни търговски канали за достигане до крайните потребители. Вместо това продуктите се разпространяват чрез множество малки и не добре координирани канали. Големите търговци на дребно обикновено купуват директно от производителите или вносителите. Местните търговци на дребно държат само 30% от пазара.
Двете основни пречки пред растежа в сектора са липсата на икономически ефективни технологии и оборудване, както и липса на работници с опит в областта на технологиите и инженерството за иновации.
Световната банка посочва и най-бързо развиващите се компании (по данни за 2011 г.) Проблемът е, че половината Топ 10 през 2012 г. не са успели да повторят успеха си.
Както повечето сектори от икономиката, и хранителната индустрия заделя минимални средства за иновации. Според СБ инвестициите в научно-изследователски проекти съставляват 1% от печалбата.
Според Световната банка възможните иновации включват нови технологии за опаковане (обвивки, които се ядат, пакетиране в контролирана или модифицирана атмосфера, интелигентни опаковки, технологии „чиста стая”), системи за инспекция, използващи сензорни методи, системи за проследяване, за да се гарантира безопасността и произхода на продуктите и др.
Като положителен пример се посочва рекламирането на малки винарни в Тракийската низина като част от туристическите пакети, както и предприятия за биохрани.
В тази връзка банката препоръчва цялостни производствени вериги посредством клъстери, които включват компании от първичните сектори, преработване, продажби и дистрибуция.
Според експерти от министерството на земеделието подобни клъстери ще бъдат подпомагани предимствено с новата програма за селските райони.
