Членовете на асоциацията на биопроизводителите са в пълно недоумение защо въпреки декларираните обещания за подкрепа на екологичното земеделие, управленците ги изключват от подпомагане през 2014 г.
В отворено писмо до премиера Пламен Орешарски и министъра на земеделието Димитър Греков биоземеделците настояват за европейско поведение по отношение на тази подкрепа.
Те настояват държавата да намери механизъм за осигуряване на нужното субсидиране, още повече, че европейските регламенти допускат държавите-членки индивидуално да решат как да насърчават биоземеделието, поясниха от асоциацията.
Пред международни форуми българските управленци непрекъснато изтъкват предимствата на българската природа като идеална предпоставка за биологично производство.
На практика обаче от седем години този вид бизнес е най-малко подкрепяният от държавата, коментираха пред Farmer.bg представители на сектора.
Затова и преобладаващата част от регистрираните биопроизводители извършват петгодишните си ангажименти, без да ползват европейски или държавни субсидии, а разчитат само на доходите от продадената продукция.
Тези, които все пак успяха да се преборят с бюрокрацията и установиха диалог с предишното управление на фонд „Земеделие”, през последните три години получиха подкрепа, въпреки че доста често им биваха налагани и санкции, свързани най-вече с актуализацията на заснетите площи.
Поради ограничения в европейския бюджет тази година Европейската комисия определи да бъде нулева за прилагането на програмата за селските райони. Затова и в наредбата по прилагането на агроплащанията админстрацията в земеделското министерство автоматично реши да лиши от бюджет този подсектор.
Според браншовиците обаче България би могла да не реже помощта за този вид земеделие, защото според един от европейските регламенти „дори след като финансовите ресурси за програмния период 2007—2013 г. са били изчерпани, при условие че заявлението за подпомагане е подадено преди приемането на съответната програма за развитие на селските райони за програмния период 2014—2020 г., държавата може да осигури субсидирането”.
Хората от бранша недоумяват защо с лека ръка се променя наредбата, след като годишно за агроекология се отпускат минимални средства – около 10-12 млн. лв.
По данни на браншовата организация до този момент 270 производители са заявили 5-годишни ангажименти, които ще бъдат прекъснати с нулевата година. Средствата биха могли да се дадат от националния бюджет, защото са минимални – около 3,7 млн. лв.
Според производителите по-страшното ще бъде това, че с нежеланието да се субсидира това производство ще бъдат попарени надеждите на около хиляда нови производители, които искаха от тази година да започнат да се занимават с биопроизводство.
Всички те не разполагат с начален капитал, затова и очакваха подкрепата чрез евросубсидирането. То се отпуска като компенсация за големите разходи и заради ниските доходи, които се получават от биоземеделието и животновъдството.
От асоциацията настояват да останат текстовете в наредбата, които дават възможност на фермерите да получат агроплащания през тази година. За да не останем почти единствената европейска държава, която отрича основния принцип за подпомагане на чиктото земеделие, лансирано с новата аграрна политика.