Повечето големи браншови организации от агросектора подготвиха цялостни анализи, свързани с прилагането на европейските регламенти по прилагането на агрополитиката до 2020 г.
Farmer.bg пуска в съкратен вид и експертния анализ на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), предоставен за медиите.
Получаването на субсидии през следващия програмен период ще бъде свързано с екологизиране на земеделието, което се отчита като важен елемент за развитието на сектора. Всички плащания ще продължат да бъдат обект на спазване на определени екологични и други правила, отнасящи се до спазването на кръстосано съответствие.
Основното плащане след 2014 година ще бъде разделено на няколко основни елементи. Най-големият от тях е схемата за основно (базово) плащане (BPS). По този елемент могат максимално да се предоставят до 70% от размера на националния пакет - минус всички суми, заделени за допълнителни плащания (млад фермер, малки стопанства, стопанства в необлагодетелствани райони и преразпределителния елемент, както и "обвързаните" плащания.
Интерес представлява въвеждането на преразпределително плащане за първите хектари в земеделските стопанства.
С новите законодателни рамки се предвиждат и още мерки, които да се опитат да ограничат неравномерното разпределение на субсидиите.
Предвижда се намаляване на плащането за големи ферми. Постигнато бе споразумение за задължително намаляване на плащанията за отделните ферми над 150 000 евро ("постепенно намаляване"). На практика това означава, че сумата на помощта, която всяко отделно стопанство получава като основно плащане, ще бъдат намалени с най-малко 5% за суми над 150 000 евро.
С цел да се вземат предвид заетостта, разходите за заплати може да се извадят преди да се прави изчислението. Това намаление не трябва да се прилага по отношение на държавите- членки, които прилагат "преразпределителното плащане", при които най-малко 5% от националния им финансов пакет ще е заделен за преразпределение на първите хектара на всички ферми.
Средствата, заделени и генерирани от прилагането на този механизъм във всяка държава-членка, ще трябва да се прехвърлят към съответния пакет за развитие на селските райони и могат да бъдат използвани без никакви изисквания за съфинансиране.
Държавите-членки също имат възможност да ограничат сумите, които всеки отделен фермер може да получи за сумите над 300 000 евро, като всички плащания над тази сума след приспадане за заплати могат да бъдат пренасочени към ІІ стълб.
Преразпределителното плащане ще се изчислява чрез умножаване на първите 30 ха на всеки бенефициент със сбора от базовото плащане и добавката заделена за преразпределение, която не може да бъде по-висока от 65% от националното средното договорено плащане на хектар. Преразпределителното плащането може да се завършва при условие че това се прилага по еднакъв начин за всички земеделски производители в всички производствени групи.
Оценка на резултатите от преразпределението
В едната таблица е показано евентуалното разпределение на базовото плащане след 2013 г. при различни сценарии по отделни класове стопанства. Националният пакет на страната по І стълб прогресивно нараства до 2016 г, когато трябва да достигне тавана предвиден за страната, която ще бъде около 230 евро/ха, но в същото време зависи не само от националния финансов пакет, но и от заявената и оторизирана за плащане площ.
Стопанската структура в страната непрекъснато еволюира, като броят на стопанствата намалява от 654 хил. броя през 2003 г. до 370 хил. броя през 2010 г., като 68% от стопанствата през 2010 г. са с стандартен производствен обем (СПО) до 2000 евро годишно и това са стопанства, попадащи в групата до 10 ха разполагаема земеделска площ.
От тези около 250 хил. стопанства с до 2000 евро едва около 60 хиляди кандидатстват по СЕПП и получават субсидия до 500 евро годишно.
Броят на стопанствата, кандидатстващи за подпомагане по СЕПП, е около 78 хил. през първата кампания 2007 г и нараства до 93 хил. през 2010 г., но броят им се уравновесява на нива около 83 хил. (2012) и се очаква да намалее до около 80 хил в следващите години. Делът на стопанствата до 10 ха представлява 94% от целия брой стопанства, възлизащ на 370 490 единици през 2010 г.
Малките по размер ферми продължават да доминират в необлагодетелстваните и планински територии, както и в райони с интензивно зеленчукопроизводство, овощарство и тютюнопроизводство, което е техен отличителен белег.
Стопанствата, заявяващи затревени площи също биха се възползвали, като средното плащане ще бъде по-високо от средното непретеглено плащане, което се получава при различните сценарии.
Имайки предвид, че затревените площи представляват през годините не повече от 7% от заявената за директните плащания площ, и в същото време тези субсидии се получават от животновъдни стопанства, където производството е високо разходно, по-високите нива след преразпределението могат да бъдат оправдани.
Единствените култури, които биха получили по-ниско субсидиране след преразпределението са зърнените и маслодайни култури. Това се дължи на съсредоточаване на тези производства в по-едри стопанства, което се продиктува от икономическата ефективност, която е по-висока при окрупнените структури.
Изводи
При различните сценарии ефектът от преразпределението върху подпомагането на различните класове стопанства и производства ще бъде различен.
С най-високо базово плащане ще бъдат етерично-маслените култури, заедно със зеленчуци, плодове, затревени площи и технически култури с картофи.
Самото въвеждане на преразпределителното плащане може да изиграе положителна роля за допълнителен стимул към интензивните производства на българското земеделие, които през всички години след 2000 г., а и преди това или намаляват или се задържат на относително ниски нива.
Въвеждането на преразпределителното плащане придава опция за неприлагане на таван на плащанията в случай, че поне 5% от националния пакет се заделя за осигуряване на това плащане.
Необходимият бюджет за осигуряване на преразпределителни плащания ще възлиза на 1,8% от националния пакет при 10% надбавяне към единичното плащане по СЕПП, което е под 5% изискване за заделяне на бюджет за преразпределение от националния пакет.
Обобщено казано, всеки процент надбавяне към плащането на площ води до увеличаване на бюджета за ПРП с 1,13 млн. евро. По този начин, за да се достигне осигуряване на бюджет от 5% за ПРП са необходими минимум 28% надбавяне към единното плащане по СЕПП.
