Начало » Важно за фермера » Растениевъдство

Лимец

Синор.БГ / 10.07.2013 г.

Културен еднозърнест лимец (Triticum monococcum): Културният еднозърнест лимец се отличава от дивите лимеци с по-широките си и по-дълги класове. Те са плътни, силно сплеснати, с тясна лицева и широка двуредна (странична) част, чупливи, с дълги, нежни и прибрани осили. Глумата е с добре изразен ръб и накрая завършва с две зъбчета, между които се образува характерна за този вид седловидна изрезка. Всяко класче има по две цветчета с един осил и едно зърно. Зърното е дребно, силно сплеснато от двете страни, брашнесто или стъкловидно. Развива висока продуктивна братимост – 8-10 и повече братя. Зърното трудно се отделя от плевите. При вършитба остава обвито в тях. Растенията от този вид се отличават със стелеща се розетка. Расте бавно. Притежава висока полска устойчивост на кафява, черна и жълта ръжда и брашнеста мана. Чувствителен е на фузариоза, жълт и червен пригор.

Понастоящем е запазен в отделни райони в Албания, Сърбия, Турция, Италия, Мароко и др. В миналото еднозърнестият лимец е отглеждан в ограничени размери в Хасковско, Старозагорско, Ямболско, Пернишко, Софийско, Кюстендилско и други места. Известен е бил под названието „яза”. Сега у нас се среща твърде рядко като примес към двузърнестия лимец. Поради невзискателността му към почвата и голямата му сухоустойчивост и устойчивост на болести от него се получават задоволителни добиви на по-бедните почви в сухи райони.

По-голямото ботаническо разнообразие на вида в Южна България дава основание на някои автори да правят заключение, че културният лимец в тази част на страната има по-стар произход в сравнение с Югозападна България.

Отрицателните признаци на вида са: чупливост на вретеното на класа, трудно отделяне на зърното от плевите, ниска продуктивност. Въпреки ценните качества на еднозърнестия лимец досега с негово участие не е създаден нито един високодобивен сорт, който да е намерил разпространение в практиката.

Обикновен двузърнест лимец (Triticum dicoccum Schrank): Разпространените форми от обикновения двузърнест лимец са предимно пролетни. Зимни форми се срещат по-рядко. Растенията са високи 120-140 см и са слабо устойчиви на полягане. Класовете са дълги, сбити, сплеснати, чупливи, с по-тясна лицева страна. По цвят биват бели, черни или червени. Членчетата на вретеното на класа се запазват в основата на класчетата. Класовете биват с осили или без осили. Осилите са дълги, силно назъбени, прибрани, чупливи. Листата са окосмени и дълги. Обикновено зърното е червено, стъкловидно, плътно обхванато от плевите.

В световната селекция на пшеницата двузърнестият лимец се използва широко при междувидовата хибридизация.(Съвети в земеделието, България)

Лимец
27638
 

Последни материали
Виж
След октомврийските дъждове – дори в областите с продължителна суша
Влагата е достатъчна за есенниците в по-голямата част от Украйна
За пет проекта
ДФЗ плати 2,2 млн. лв. по Рибарската програма, над половината са за ИАРА
Отново бяха закупени само половината от планираните 120 000 тона
Фуражният ечемик поскъпна на международния търг в Йордания
С писмена процедура
МЗХ тихо ще премахне молуларната ставка в обвързаното подпомагане за животни
Обсъждане на насоките за кандидатстване с инвестиционни проекти
ЕК и МЗХ отхвърлиха исканията на фермерските групи за промени във финансовите критерии
Срещи с бранша
Ще броят стопанствата по области, преди да се предложи проектозакон за браншовите организации
Свързани материали
Виж
Осмото издание на фермерския пазар пред агроминистерството ще изненада с мюсли от лимец
Иван Алексиев, ръководител на Бюрото за научно обслужване в Института по растителни генетични ресурси „Константин Малков“
В Садово е създаден революцинен сорт сусам, не се рони при жътвата
Резултати
Добивите от биолимец достигат 300 килограма от декар
Лимецът, тази алтернатива за земеделците
Учени правят живо пиво от лимец
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
АВТОРИ |  РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2025
RSS новини