Лимец

Културен еднозърнест лимец (Triticum monococcum): Културният еднозърнест лимец се отличава от дивите лимеци с по-широките си и по-дълги класове. Те са плътни, силно сплеснати, с тясна лицева и широка двуредна (странична) част, чупливи, с дълги, нежни и прибрани осили. Глумата е с добре изразен ръб и накрая завършва с две зъбчета, между които се образува характерна за този вид седловидна изрезка. Всяко класче има по две цветчета с един осил и едно зърно. Зърното е дребно, силно сплеснато от двете страни, брашнесто или стъкловидно. Развива висока продуктивна братимост – 8-10 и повече братя. Зърното трудно се отделя от плевите. При вършитба остава обвито в тях. Растенията от този вид се отличават със стелеща се розетка. Расте бавно. Притежава висока полска устойчивост на кафява, черна и жълта ръжда и брашнеста мана. Чувствителен е на фузариоза, жълт и червен пригор.

Понастоящем е запазен в отделни райони в Албания, Сърбия, Турция, Италия, Мароко и др. В миналото еднозърнестият лимец е отглеждан в ограничени размери в Хасковско, Старозагорско, Ямболско, Пернишко, Софийско, Кюстендилско и други места. Известен е бил под названието „яза”. Сега у нас се среща твърде рядко като примес към двузърнестия лимец. Поради невзискателността му към почвата и голямата му сухоустойчивост и устойчивост на болести от него се получават задоволителни добиви на по-бедните почви в сухи райони.

По-голямото ботаническо разнообразие на вида в Южна България дава основание на някои автори да правят заключение, че културният лимец в тази част на страната има по-стар произход в сравнение с Югозападна България.

Отрицателните признаци на вида са: чупливост на вретеното на класа, трудно отделяне на зърното от плевите, ниска продуктивност. Въпреки ценните качества на еднозърнестия лимец досега с негово участие не е създаден нито един високодобивен сорт, който да е намерил разпространение в практиката.

Обикновен двузърнест лимец (Triticum dicoccum Schrank): Разпространените форми от обикновения двузърнест лимец са предимно пролетни. Зимни форми се срещат по-рядко. Растенията са високи 120-140 см и са слабо устойчиви на полягане. Класовете са дълги, сбити, сплеснати, чупливи, с по-тясна лицева страна. По цвят биват бели, черни или червени. Членчетата на вретеното на класа се запазват в основата на класчетата. Класовете биват с осили или без осили. Осилите са дълги, силно назъбени, прибрани, чупливи. Листата са окосмени и дълги. Обикновено зърното е червено, стъкловидно, плътно обхванато от плевите.

В световната селекция на пшеницата двузърнестият лимец се използва широко при междувидовата хибридизация.(Съвети в земеделието, България)