Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
10.07.2013 г.

Лимец

Културен еднозърнест лимец (Triticum monococcum): Културният еднозърнест лимец се отличава от дивите лимеци с по-широките си и по-дълги класове. Те са плътни, силно сплеснати, с тясна лицева и широка двуредна (странична) част, чупливи, с дълги, нежни и прибрани осили. Глумата е с добре изразен ръб и накрая завършва с две зъбчета, между които се образува характерна за този вид седловидна изрезка. Всяко класче има по две цветчета с един осил и едно зърно. Зърното е дребно, силно сплеснато от двете страни, брашнесто или стъкловидно. Развива висока продуктивна братимост – 8-10 и повече братя. Зърното трудно се отделя от плевите. При вършитба остава обвито в тях. Растенията от този вид се отличават със стелеща се розетка. Расте бавно. Притежава висока полска устойчивост на кафява, черна и жълта ръжда и брашнеста мана. Чувствителен е на фузариоза, жълт и червен пригор.

Понастоящем е запазен в отделни райони в Албания, Сърбия, Турция, Италия, Мароко и др. В миналото еднозърнестият лимец е отглеждан в ограничени размери в Хасковско, Старозагорско, Ямболско, Пернишко, Софийско, Кюстендилско и други места. Известен е бил под названието „яза”. Сега у нас се среща твърде рядко като примес към двузърнестия лимец. Поради невзискателността му към почвата и голямата му сухоустойчивост и устойчивост на болести от него се получават задоволителни добиви на по-бедните почви в сухи райони.

По-голямото ботаническо разнообразие на вида в Южна България дава основание на някои автори да правят заключение, че културният лимец в тази част на страната има по-стар произход в сравнение с Югозападна България.

Отрицателните признаци на вида са: чупливост на вретеното на класа, трудно отделяне на зърното от плевите, ниска продуктивност. Въпреки ценните качества на еднозърнестия лимец досега с негово участие не е създаден нито един високодобивен сорт, който да е намерил разпространение в практиката.

Обикновен двузърнест лимец (Triticum dicoccum Schrank): Разпространените форми от обикновения двузърнест лимец са предимно пролетни. Зимни форми се срещат по-рядко. Растенията са високи 120-140 см и са слабо устойчиви на полягане. Класовете са дълги, сбити, сплеснати, чупливи, с по-тясна лицева страна. По цвят биват бели, черни или червени. Членчетата на вретеното на класа се запазват в основата на класчетата. Класовете биват с осили или без осили. Осилите са дълги, силно назъбени, прибрани, чупливи. Листата са окосмени и дълги. Обикновено зърното е червено, стъкловидно, плътно обхванато от плевите.

В световната селекция на пшеницата двузърнестият лимец се използва широко при междувидовата хибридизация.(Съвети в земеделието, България)

Лимец
26797
 

Последни материали
Виж
Проблеми с реколтата в западна Африка задълбочиха недостига на пазара
Печалбите от какаото удариха доходността дори от биткойна
Птичият грип унищожи 17 милиона носачки и пилета само от октомври насам
Цените на яйцата в САЩ чупят рекорди по празниците
Предложенията на ирландско електронно издание за местните домакини
Какво да подарите на фермера във вашия живот за Коледа
На Коледа с пълна сила нахлуват и езическите традиции
Честито Рождество Христово!
Резките температурни промени пък стресират растенията
В Украйна се опасяват за състоянието на есенниците при по-дълги топли периоди
В рамките на ЕС обаче се очертава спад в доставките от едва 2 на сто
Износът на мека пшеница от Франция извън ЕС се срива до минимума за XXI век
Свързани материали
Виж
Осмото издание на фермерския пазар пред агроминистерството ще изненада с мюсли от лимец
Иван Алексиев, ръководител на Бюрото за научно обслужване в Института по растителни генетични ресурси „Константин Малков“
В Садово е създаден революцинен сорт сусам, не се рони при жътвата
Резултати
Добивите от биолимец достигат 300 килограма от декар
Лимецът, тази алтернатива за земеделците
Учени правят живо пиво от лимец
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини