Мобилни мандри връщат българското сирене и кашкавал на трапезата

Мобилните мандри могат да върнат традиционното българското сирене и кашкавал на трапезата ни, а фермерите от предпланинските и планински райони да увеличат доходите си и да излязат на светло. Съоръжението е съвместна разработка на проф. Марин Тодоров от Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян и инж. Христо Иванов от Пловдив. Възможностите на модулната мандра бяха представени от неговите автори на агро - конференция по проект за подкрепа на малки и средни предприятия в сектора на селското стопанство, организиран от Български икономически форум.

Мобилните мандри са оборудвани с подходяща техника, която отговаря на всички хигиенни изисквания, обясни проф. Марин Тодоров. Чрез нея малките ферми и сдружения на фермери ще могат да излязат директно на пазара. Ще се възроди старата практика на високопланинските пасища да се изкарват животни, а млечните продукти да се произвеждат на място. Сиренето и кашкавалът ще се получават от най-хубавото ни мляко, добито само от паша. То ще се преработва до два часа от издояването, което е гаранция за качество.

С измененията в наредбата за директни продажби, която предстои да влезе в сила, животновъдите ще получат право да изграждат малки цехчета във фермите си. Те ще функционират на същия принцип, както големите предприятия от хранително–вкусовата промишленост. Разликата е единствено в това, че стопаните сами ще си бъдат доставчици и ще си произвеждат суровината. Мобилните мандри имат капацитет да обработват от 250 до 1000 литра суровина за един цикъл, който трае три часа. Млякото се събира два пъти – сутрин и вечер и веднага може да се кваси, сири или охлажда. По този начин малките ферми, които наброяват около 30 000, ще отговорят на европейските директиви и изисквания за качество на млякото, а планинското ни животновъдство - съхранено, изтъкна проф. Марин Тодоров.

В редица Европейски страни, сред които Дания и Швеция в миналото и сега на пасищата могат да се видят подвижни мандри, в които млякото се преработва непосредствено след издояването му. Така се пести транспорт на суровината, енергия и се произвеждат традиционни млечни продукти, типични за региона, допълни още проф. Тодоров.