Овесът като алтернатива

Ниското търсене на фуражен овес, ниската естествена продуктивност на културата и неблагоприятната ценова конюнктура станаха оснавна причина за рязкото намаляване на площите, заети с овес в Германия. Влияние оказаха и слабите достижения в селекцията и все по-интензивното отглеждане на зърнени култури след обединението на Германия. Ако при зимната пшеница добивите са от 170 до 230 кг/ха, то при овеса те не надвишават 40-80 кг/ха през цялата година. Разликата в плодородието при зимната пшеница и овеса в размер от 35 центнер/ха (1ц = 100кг) не оказва реално влияние върху потенциалното плодородие на двете култури. Потенциалното плодородие на овена в производствени условия е 65 ц/ха.
[B%]МЯСТОТО ОПРЕДЕЛЯ ПЛОДОРОДИЕТО[%B]
Добивите на овеса зависят от местата, където се отглежда. Основният момент е наличието на влага. Високата влага във въздуха, честото падане на мъгли и относително стабилната температура са по-важни за културата, отколкото качеството на почвата. Върху песъчливи почви овес може да се отглежда, когато наблизо има подпочвени води. Често културата се отглежда и върху бедни почви, тъй като тя развива дълбока коренова система. В тези случаи обаче не можем да се надяваме на високи добиви.
Широките сеитбообороти гарантират на културните растения най-добри условия за развитие и затрудняват развитието на патогенни организми. Това много често е пренебрегвано в името на икономиката. Овесът по характеристики силно се различава от другите култури, заради което при сеитбообороти с преобладаваща пшеница, той се явява като фитосанитарна култура. Единствените изисквания, които трябва да се спазват е овес да не се сее след пролетен ечемик и след овес.
[B%]НАЙ-ДОБРО КАЧЕСТВО[%B]
Да отгледаш овес с високо качество не е трудно. Ако става дума за фуражно зърно, в Германия например вътрешното производство удовлетворява до 1/3 от търсенето. За консумация в Германия основно се използва овес, отглеждан в Швеция или Великобритания, който е известен с превъзходните си качества. Производството но фуражен овес дава възможност на големите земеделски предприятия да направят маркетинга си, тъй като преработвателите преди всичко се интересуват от наличието на големи количества хомогенни по качество суровини.
[B%]ОВЕС ОТ СЕВЕРНА ГЕРМАНИЯ[%B]
В Северна Германия има няколко стопанства, в които отглеждат овес с много добри качества. Фирмата в Люсов се занимава с отглеждането на овес на 6 ха (около 6 на сто от площите, върху които се отглеждат зърнени култури в стопанството). Независимо от това, че почвено-климатичните условия не са съвсем благоприятни, а бонитетът на почвата варира от 18 до 65, стопанството има доста добри добиви. (виж таблицата). Другата агрофирма се намира в Глазин и се занимава с производството на овес за хранителни цели. Използвани са 350 ха най-малко плодородните почви. Овесът заема около 20 на сто от площите със зърнени култури.
Рентабилността на отглеждане на овеса зависи от естествената продуктивност на културата, от качеството и от цените за реализацията. В минали години добивите от овес в стопанството достигаха от 55 до 60 ц/ха. В засушливи години спадаха до 45 ц/ха, а при ранно засяване и добра влагообезопасеност достигаше до 65 центнера. Реколтата от добър овес, в зависимост от условията на сезона варира от 75 до 80 центнера. Овесът, при производството на олющено зърно и люспи, е реализирано на цени 12-18 €/ц. Това, което е останало е използвано за храна на животните. Преработвателите и фермерите най-често сключват договори, в които са посочени параметрите на качеството, които са задържителни за производството на суровини. При посочените по-горе цени на зърното, добивите и качеството на производството са изгодни. Основните изисквания към техническия овес са следните: здраве на растенията, отсъствие на вредители и светло зърно. В климатичните условия на Германия тези изисквания много често са трудни за изпълнение. Сухото вещество трябва да е не по-малко от 520-540 г/л. Понякога важността на този показател се оспорва. Много по-голямо значение има плътността на зърното. Съдържанието на странични примеси не трябва да надвишава 2%, а влагата да не е над 14,5 на сто. 87-90 процента зърната трябва да са с размер над 2 мм. Рентабилността съществено зависи от едрината, плътността на обвивката и плътността. По-нататък качеството се определя от наличието на масла, белтъци и витамини В1 и Е. Тъй като и външните и вътрешните качества зависят от генетиката, преработвателят посочва сортовете, които иска да обработва. В момента повечето от германските преработватели се ориентират към сорта Ivory, който се отличава с едри зърна (99% от зърната са над 2 мм, 72 на сто са над 2,5 мм), а олющеното зърно е над 72% от общото количество. Количеството на люспите е до 22 на сто.
[B%]ТЕХНОЛОГИЯ НА ПРОИЗВОДСТВОТО[%B]
В Глазин овесът се сее след зимната пшеница, а в Люсов – след царевица. В сеитбооборота на зърнените култури отглеждането на овес дава добри резултати. Овесът е толерантен към гниене на кореновата система и загниване в основата на стъблото. Присъствието на кумарин в корените предпазва от развитието на черно гниене. Това е особено ценно ако овесът е предшественик на зимната пшеница. В Глазин добивите от зимна пшеница след овес са почти толкова високи, колкото и след рапица. Заради нематодите на едно поле овесът трябва да бъде засаждан на интервал от 4-5, а най-добре през 6 години. Една трета от площите се обработва по традиционна технология, т.е. есенна оран и лека обработка на почвата през пролетта, съчетани с максимално ранна сеитба. Останалите площи не се обработват. В Люсов след силажна царевица преди овес се прилага оран през пролетта с минимални загуби на влагата в почвата и обработката на почвата се свежда до минимум. Тъй като царевицата като предшественик не само минерално, но и органично подхранва почвата, не се налага допълнително внасяне на торове преди овеса.
Сеитбата влияе на добивите, качеството на зърното. Ранната сеитба обаче не бива да става за сметка на качествената обработка на почвата. В Глазин оправданата сеитбена норма е 280-320 зърна на кв. метър. При по-късни срокове на сеитба нормата се увеличава до 350-400 зърна. В Глазин при сеитба на овес след пшеница се внасят допълнително 120 кг азот на хектар. В Люсон, заради различната технология (различен предшественик и използване на органични вешества) внесения азот се намалява до 80-100 кг/ха. На много раннен етап на сеитба азотът се внася под формата на урея. Обработката за плевели се свежда до едно пръскане. Механичната обработка за контрол на плевелната растителност се прилага само в крайни случаи. Прилагането на регулатори на растежа при отглеждането на овес за фураж не е желателно, макар че при сеитбата за семе те трябва да бъдат използвани. В сравнение с другите зърнени култури полягането при овеса, особено при влажно време и при гъст посев, е свързано с намаляването на кълняемостта. Защитните мерки при сеитба на овес се свеждат до използването на фунгициди за борба с брашнеста мана и инсектициди срещу листни въшки.
От в. "Гласът на фермера"