Соята: Звездата на утрешния ден?

За отглеждането на соя не се изискват особено големи усилия, има висока стойност като предходна култура и обогатява сеитбообращението на културите. При условие обаче, че е подходяща за местонахождението.
Предимно в южната част на Германия все повече фермери отглеждат соя. И имат основателна причина за това:
- Търсенето на свободни от ГМО фуражни и хранителни средства е голямо. На юг някои ферми вече предлагат регионално договорно отглеждане.
- Соята има висока стойност като предкултура. Освен с 30 до 50 кг/хектар азот, тази бобова култура оставя на следващата култура повече достъпен фосфат.
- Дълбоката коренова система стабилизира почвената структура. Освен това стимулира структурата на порите, задържането на вода и въздух, както и приемането на вода от подолни почвени слоеве.
- Разходите за растителна защита и торове са сравнително ниски.
- Соята лесно може да се отглежда изгодно в региони с по-високи температурни стойности в сеитбообращение с пшенични и царевични сортове.
Засяването й е алтернатива на късно засяваната зимна пшеница, следваща фуражната царевица и цвеклото. За фермери, които сеят царевицата като монокултура, ротацията на културите разрохква земята в началото на лятото. Ако последващата култура е зимна пшеница, то тя печели от по-ранното засяване в сравнение с късната пшеница, засята след царевицата или захарното цвекло.

Според данни от баварски стопанства пшеницата се представи с 25% по-добре след соя, отколкото късната пшеница след фуражната царевица. Соята - къде е нейното място? Соята е растение на късия ден, което обикновено узрява доста късно в Германия. Посредством селекция стана възможно да бъдат създадени сортове, които да са по-добре напаснати на подчертано по-дългия ден. Така междувременно вече съществуват ранно узряващи сортове за по-хладни условия, които могат да бъдат отглеждани до 52-ия паралел. Те цъфтят и при по-дълги дни до края на юни и се нуждаят от по-малко топлина в сравнение с по-късно узряващите сортове. По този начин сортовете узряват около две седмици по-рано, така че може да се жъне още през септември.

Изискванията на соята към почвата са незначителни. Глинести почви, но и почви с песъчливи примеси са найподходящи за засяване. Почвите трябва да са дълбоки, за да могат корените да се развият оптимално. Освен това съдържанието на хумус и варовик трябва да е подходящо. Снабдяването с вар е необходимо за изграждането на бактериите по възлите. В киселинни почви (pH под 6,0) те не могат да се развиват. При алкални условия (pH над 7,0), от друга страна, съществува опасност от недостиг на манган и хлороза, тъй като няма достъп до желязо. Стойностите на pHтрябва да бъдат 6,5 до 7,0. Каменисти и непропускливи почви не са подходящи.

Освен почвените условия валежите и топлинните стойности са от решаващо значение през вегетацията. Соята има нужда да получава от почвата и валежите около 200–250 мм вода в генеративната фаза от началото на цъфтежа. Нуждата зависи силно от изпаряването и е най-голяма по време на цъфтежа и набъбването на зърната. Относно топлинната стойност (основа 6 градуса по Целзий) много ранните сортове се нуждаят от приблизително 1400 градуса от засяването да узряването, по-късните сортове, от друга страна, се нуждаят от 1500 градуса.

Не всички места са подходящи за отглеждане на сортове-00. Необходими са определени топлинни стойности. Там, където тези стойности не могат да бъдат достигнати, не е препоръчително да отглеждате такива сортове. За тези места в най-добрия случай подходящи са много ранни сортове-000.

Ако предпоставките са налице, добивите от соята могат да достигнат до 40 дт/хектар (един децитон=100 кг). През последните години добивите в Германия достигнаха стойности от 20 до 40 дт/хектар. През последната година върховите постижения в това отношение от по 40 дт/хектар не бяха проблем в Долна Бавария. Дори в южната провинция Саксония-Анхалт добивите достигнаха до 32 дт/хектар. За сравнение средният добив в САЩ през 2011 г. беше 27,9 дт/хектар.

Засявайте много ранни сортове! За Германия по правило се препоръчва отглеждането на много ранни сортове-000. Към тях спадат например Мерлин, Султана, Алигатор и Лисабон. От тях Мерлин е най-ранният сорт.

За ранни райони с по-високи топлинни стойности може да се замислите да отглеждате и по-късно узряващи сортове-000/00 като Галек и Кордоба, или сортовете-00 ОАС-Уолъс и ЕС Ментор. Тези сортове имат предимството, че образуват повече разклонения, а по този начин и повече шушулки на растение, т.е. на 1 кв.м. По този начин можете да постигнете по-високи добиви в сравнение с много ранните сортове.

При обработката на почвата обърнете внимание на достатъчната дълбочина и отстранете препятствените зони (уплатнявания, сламени натрупвания). Защото соята образува по време на първата част от развитието си силна права коренова система с многобройни странични израстъци. Разширяването на кореновата система е различно и зависи от местоположението и предпоставките на почвата. За покълването соята се нуждае от добре структурирана и почистена леха. Благоприятно за развитието на бактериите по възлите и затоплянето на почвата в допълнение е и добре проветривата почва. За да подобрите проветряването и затоплянето, е препоръчително няколко дни преди сеитба при сухи условия още веднъж да бранувате.

Имайте също така предвид, че дълбокото засяване на шушулки при каменисти почви води до проблеми по време на жътвата. Затова се препоръчва да разчистите от камъни лехите преди сеитбата, или да ги натъпчете по-надълбоко в земята.

Имунизация с бактерии по възлите: При засяване на соя обърнете особено внимание на имунизацията на семената. При пневматични изсмукващи въздуха сеялни машини е добре да изберете за имунизация препарат, който съдържа лепило и така няма да бъде изсмукан от въздушната струя. Ако, от друга страна, пневматичната машина работи с издухваща въздуха струя или механично, по-подходящото средство в случая би бил препарат, който се разпределя равномерно.

Фон: Соята и нашите местни бобови култури нямат еднакви бактерии на възелчетата. Соята е в симбиоза с бактерията Bradyrhizobium japonicum. Тя може да фиксира въглероден двуокис от въздуха, от което соята печели. Като цяло бактериите предоставят 120 до 200 кг азот/хектар на соята, които се изтеглят при жътвата. На следващата култура са оставени „в наследство” 30 до 50 кг азот/хектар.

Торете преди сеитбата! При соята се препоръчва торенето преди сеитбата. Бобовите култури, освен високата нужда от въглероден двуокис, също така силно се нуждаят и от фосфор, калий и магнезий. Един пример в това отношение: При добив от 30 дт/хектар соята се нуждае от 177кг/хектар N, 42 кг/хектар P2O5, 120 кг/хектар K2O и 20 кг/хектар MgO.

В никакъв случай не торете с азот при сеитбата и се стремете да избягвате нитратен басейн в почвата! В противен случай бактериите по възлите спират активността си. Само след неуспешна имунизация се препоръчва да изравните необходимостта от азот чрез амониеви торове.

Понеже соята образува в корените си органични киселини, може да поема добре фосфат. Тази нейна способност е два пъти по-силно развита в сравнение с пшеницата. Затова P2O5 – торенето може да бъде в по-малки количества при добре поддържана почва.

Сеитбата на соя - от април:Сеитбата може да бъде извършена при минимална температура на почвата от 10 градуса по Целзий. При благоприятно стечение на обстоятелствата това е така още в началото на април, при по-ниски средни стойности на температурите с редовна поява на скреж, може дори да стане мак в началото на май. Опитът от 2011 показва, че соята може да издържа по-късни заскрежавания до -5 градуса по Целзий. Най-чувствително към студа е бобовото зърно според Юрген Унслебер, консултант по растениевъдство в Бавария и Баден-Вюртемберг, по време на образуването на първия лист. В стадия на покълване на листата и по-късно след пълното развитие на листата, растенията са сравнително устойчиви и са в състояние да компенсират измръзването на някои части чрез образуването на нови. Това новообразуване обаче означава и забавяне на жътвата.
Засяването можете да направите чрез механична или пневматична сеялка. Механичните машини полагат семената по-равномерно. Важното в случая е да отсраните всякакви остатъци от обеззаразяване в бункера за зърно. Сеялки за прецизна сеитба не се препоръчват за сортове-000, поради по-голямото междуредово разстояние и произтичащото от това по-лошо покритие на площта. Понеже, освен това, те формират в повечето случай само 1 или 2 странични издънки и по този начин редовете се затварят сравнително късно и по-трудно подтискат появяващите се впоследствие плевели.
При силата на посевите трябва да можете да правите разлика между ранните сортове-00 и много ранно узряващите сортове-000. Ранните сортове-00 образуват повече разклонения и по този начин по-голям брой шушулки и зърна/растение. За тези сортове подходящата гъстота е 50-55 растения на кв.м. Това отговаря на приблизително 60 семена на кв. м. (разстояние между редовете 25 или 37,5 см).
Много рано узряващите сортове-000 от друга страна образуват по-малко странични кълнове. Те трябва да компенсират липсващите шушулки и зърна на растение чрез по-голяма гъстота на растенията от порядъка на 60-75 растения на кв.м. Поради тази причина се стремете към гъстота при сеитбата от рода на 70-80 семена на кв.м. (разстояние между редовете 12,5 см). В най-добрия случай отделните соеви растения в редицата ще бъдат на разстояние едно от друго от 8-10 см. Имайте предвид: Колкото по-нагъсто са растенията, толкова по-силно подтискат плевелите.
Никакъв шанс за плевелите! Контролът над плевелите е изключително важен. За да поддържате нивото им възможно най-ниско, трябва да се стремите към гъсти насаждения, за да може възможно по-рано да се затвори редът.
Тъй като соята първо образува силна и дълбока коренова система, стъблото се развива сравнително бавно. Поради тази причина при соевите насаждения се наблюдава тенденцията от нападение на плевели, на което те реагират с чувствително понижение на добивите. Това пред всичко се случва при сеитбообращение на културите, включващо царевица, когато върху тези площи господства натиск от страна на плевелите поради създалите се благоприятни условия за топлолюбивите късно кълнящи видове лобода и видовете просо.
Най-късно до три дни след сеитбата можете да вземете предварителни мерки. За хербициди, които не са изрично позволени за използване при соя, трябва да подадете молба пред съответните инстанции.
Възможно е също да прибегнете до хербицидни мерки, които се прилагат впоследствие (Basagran и др.), но те са по-малко ефикасни. Освен това при хладно време Harmony се разгражда доста бавно и по този начин забавя развитието.
Жътва при пълно узряване: В началото на узряването листата пожълтяват и падат. Около три седмици по-късно настъпва пълното узряване и зърната стават значително по-твърди. Това е оптималното време за жътва. Зърното в този период много трудно може да бъде натиснато навътре с нокът и лежи свободно в шушулката, така че може да се чуе типичното тракане на зърната. Жъне се през септември/октомври.
При жътвата на соята скоростите на комбайна трябва да са нагласени малко по-бавно, отколкото при пшеницата. Скоростта върху нападнати от плевели площи трябва да бъде редуцирана на 2-3 км/ч, тъй като в противен случаи загубите растат главоломно. Скоростта на барабана е 600 оборота в минута и зависи от влажността на зърната. Предното отстояние на барабана трябва да бъде 20 до 25 мм, задното - 15 -18 мм. При горното сито се препоръчва радуис на отворите от 15 -18 мм, при долното -10 -12 мм.Загубите от комбайна са около 0,7 - 1,2% при изсъхнали зърна. От друга страна, прекалено влажни шушулки повишават загубите до 16%!
Правилната настройка на режещия апарат също оказва влияние на добива. Ако е жънато твърде високо и стърнището е пълно с дълги растителни остатъци е все едно комбайнът да е карал „на лагери” в посева. За да се предпазите от твърде високо стърнище и по този начин да понесете загуби от ниско узрели шушулки, трябва да карате напречно на редовете./Йозефине Райхмут и д-р Хансгеорг Шьонбергер, NU-Agrar, Schackenthal/topagrar