Само след упойка ли премахване на рогата?

Дебатът по опазване на животните е в пълен ход. Сега вече достига и до отглеждането на говедата. В момента фокусът е върху премахването на рогата на телетата. При това се дискутира дали въобще и ако да, как би трябвало това да стане. Единият сценарий е чрез упойка, като задължително се прави от ветеринарен лекар.
Забранява се рутинният начин за премахване на рогата: преди всичко актуалното законово положение.

В много говедовъдни ферми в момента практиката е да се махат рогата на телетата по традиционния начин. За това говорят преди всичко простият метод, както и минималната опасност от нараняване на хора и животни. Селскостопанските сдружения дори правят предписанието: „Телетата от породите, от които произтича допълнителна опасност следствие на тяхното образуване на рогата и вида на отглеждане, не трябва да се третират срещу образуването на рога.” С оглед опазване на труда и животните ръководството на сектор млечно говедовъдство към Германския селски съюз изисква говедата да са с рога.

„Факт е обаче, че премахването на рогата по принцип е забранено”. Изключенията се правят само в отделни обосновани случаи. Проф. д-р Фридхелм Йегер, ръководител катедра „Опазване на животните” към Министерството на земеделието в Северен Рейн- Вестфалия обяснява закона за опазване на животните. По същество той отговаря на европейското споразумение за опазване на животните.

[B%]Подобни изключения се отнасят за:[%B]
- телета под 6-седмична възраст: когато премахването на рогата е крайно необходимо за предвиденото предназначение, за опазване на животното и опазване на другите животни. В този случай стопанинът може да си позволи премахването на рогата, но трябва да намали болката но животното.

- телета над 6-седмична възраст: след указания на ветеринарния лекар (счупен рог, врастване на рога). В този случай манипулацията трябва да се направи само от ветеринарен лекар и то след упойка.

Това разминаване между практиката и правните разпоредби е от почти 20 години. Досега никой не се е безпокоил за това. Сега това би могло да се промени.
Защото промяната на законодателството по опазване на животните се осъществява от областната управа. Долна Саксония и Северен Рейн-Вестфалия не искат дълго да се оглеждат. Други провинции биха се присъединили бързо след това след преценката на повече участници. Защото Федералното министерство по хранене, земеделие и защита на потребителите (BMELV) иска да поднови закона за опазване на животните и още през януари 2012 г. да внесе в кабинета управленски проект. След това още преди лятната ваканция законът трябва да бъде приет. Очакват се по-строги наредби за премахването на рогата.

Кой в края на краищата даде този тласък не е съвсем ясно. Между другото министърът по селско стопанство в Долна Саксония Герт Линдеман каза, че иска да реагира, респ. да изпревари, критичните гласове в обществото. Проф. д-р Йегер се страхува от санкции от страна на Европейската комисия при контролите Cross-Compliance (насрещно съгласуване).

През последната година Федералното министерство на земеделието също откри дебата с Хартата по селско стопанство: в средносрочен план не би трябвало да се отказваме от всички тези т.нар. лечебни манипулации, като отстраняването на рогата. Затова трябва да се разработят алтернативи, които са съобразени с животните и широката практика” – казва говорителка пред top agrar. Ето защо си струват примерно идеи на сгради за животни с рога, а така също и развъждането на такива без рога.
Почти няма алтернативи: от гледна точка на широката практика тези алтернативи могат да се променят все пак само при определени условия.

Наистина има ферми, които успешно работят с животните с рога. При идеи за обори за свободно отглеждане (не вързано) на говеда с рога разноските за строеж скачат бързо нагоре в резултат на значително по-високата нужда от място. Освен това опасността от нещастен случай би се повишила, ако се откажем от премахването на рогата, за да покрием площите. Тогава трябва да правим сметка за подновено покачване на броя на злополуките, тежестта на нещастните случаи и разноските за тях” – предупреждава д-р Александра Ритмюлер от Централния съюз за социално осигуряване на селските стопани.
Елегантният начин да се откажем от премахването на рогата е развъждането на говеда без рога.

И все пак генетичният потенциал при най-важните породи от млечното говедовъдство е сравнително малък. Ето защо според ръководителя на Съюза на говедовъдите - Запад д-р Хюрген Хартман с нищо не бива да се прибързва: генетичното разнообразие на популациите не би трябвало да се ограничава, защото то е инструментът на селекционерите. Освен това не бива да се прекалява с инбридинга (вътрешнопородното развъждане) и да се застрашава постигнатият резултат в развъждането”.

Д-р Хартман смята, че превръщането на породата Холщайн с рога в друга без рога е реално. Все пак по негова преценка времевият хоризонт е поне 20 години, или дори по-дълъг. И предупреждава: „Законовите предписания за мнимо ускоряване би било абсолютно контрапродуктивно!”

Тепърва ли с упойка? Ето защо не можем да се откажем от премахването на рогата от днес за утре.

До това схващане стигат и отговорните министри на водещите федерални провинции Солна Саксония и Северен Рейн-Вестфалия. Ето защо те подчертават, че за момента не желаят да прокарат общовалидна забрана за отстраняването на рогата – дори и да могат със закон да го наложат. „Тогава без съмнение би трябвало веднага да започнем с генетика за кръстосване на животни без рога и да фиксираме срок, от който нататък се забранява отстраняването на рогата” - призовава проф. д-р Йегер. Той иска да повдигне завесата за това „как” ще се отстраняват рогата само до тук.

За успокояване при премахването на рогата повечето стопани дават на телетата си препарат, който съдържа Xylazin, това е т.нар. успокоително. Според ветеринарните лекари по този начин се постига и намаляване на болката.

За някои критици това не е достатъчно. Те изискват допълнително доза и от препарат, който намалява болката след отстраняване на рогата. По този начин трябва да се отговори на изискването на Закона за опазване на животните да се изчерпят всички възможности за намаляване на болките за животните.
Проф. д-р Йегер се е качил вече на този влак! В момента неговото министерство разработва списък със средства, които облекчават болката. Стопаните трябва да ги дават на телетата след отстраняване на рогата. Веднага след като списъкът бъде публикуван (по всяка вероятност от средата на 2012 г.) в областта Северен Рейн-Вестфалия дозата от тези средства след отстраняване на рогата ще стане задължителна. Освен това проф. д-р Йегер препоръчва допълнително успокоителни за телетата, за да се улесни интервенцията за хората и животните. Като цяло отстраняването на рогата би трябвало да остане в ръцете на стопаните. За оптимален момент той посочва едно- и двуседмичната възраст на животното.
Министърът на земеделието на Долна Саксония Линдерман отива още една крачка напред: в плана за опазване на животните на Долна Саксония той е фиксирал точно от 2013 г. всички телета да бъдат предварително третирани с упойка. За тази цел още тази година трябва да се изработи план. За момента министерството не можа да даде повече подробности пред top agrar относно това дали става дума за местна или пълна упойка на животното и дали е позволено на стопаните да я правят те или само ветеринарен лекар.
И все пак говорителка спомена, че Долна Саксония желае да наложи своите планове за всички западни страни и дори в целия ЕС. В прав текст това означава: Долна Саксония иска да наложи и на останалите западни страни отстраняване на рогата без упойка.
Това би могло наистина да се удаде. Защото и BMELV информира top agrar, че като първа важна крачка и то смята упойката при отстраняването на рогата.
Това изискване получава подкрепа и от Федералния съюз на практикуващите ветеринарни лекари (ВРТ). Те дори поставят изискването телетата да се инжектират трикратно при отстраняване на рогата. „Говорим за успокоително плюс местна упойка плюс доза от облекчаващо болката средство” - казва д-р Зигфрид Модер.
Това не ни учудва. Защото досега в Германия само ветеринарни лекари имаха право да поставят упойки. Тях ги чака голям периметър за работа, за което обаче д-р Moдер така и не иска да чуе: „Стопаните и ветеринарните лекари са принудени да намерят практическо решение. В края на краищата става дума за благото на животното.”
За да имат право стопаните да поставят упойка, би следвало да се направи промяна в законодателството. Законодателят в Швеция вече е разрешил това с издаването на удостоверение за компетентност. Така или иначе немските стопани ги заплашват допълнителен труд и значително по-високо разноски.
BDV без позиция: ето защо сега е крайно време професионалистите да вземат ясна позиция по въпроса за премахването на рогата.
Засега BDV все още няма единно мнение за Федералната република. Работи се в момента върху единен документ за начина на действие при отстраняването на рогата – това гласи официалният отговор.
Зад протегната ръка обаче се съобщава за горещи спорове сред съюзите на селяните във Федералната република. В чекмеджето има вече документ с позицията на Германския селски съюз от областта Вестфалия-Липиш. Федералните съюзи от Бавария и Баден-Вюртемберг засега открито и упорито отказват да тръгнат по този път. Изглежда за тях съзнателно темата не е актуална.
От гледна точка на стопаните това е много учудващо. Сега техните интереси би трябвало спешно да бъдат подложени на дебат. Така напр. най-лошият вариант би бил, ако се разреши единствено на ветеринарните лекари да извършват упойката при отстраняването на рогата. А пък повечето стопани могат да се справят с успокоителното плюс дозата от средството за намаляване на болката./topagrar