Селектирана кокошка ще снася над 500 яйца

Такива световноизвестни селекционни компании като Hendrix Poultry Breeders B.V. - Холандия, Institut De Selection Animal (ISA) - Франция, и Hybro B.V. - Холандия, от години работят много последователно за създаване на
[B%]ВИСОКОПРОДУКТИВНИ ЯЙЧЕНИ ХИБРИДИ[%B]
Използваните от тях методи ще позволят селекционирането на кокошки носачки, които ще дават над 500 яйца годишно.

Генетиците от холандската фирма “Хендрикс Дженетикс” уверяват, че след 10 години обикновената носачка ще дава по 500 яйца при това, без да линее.
Новите методи на селекция ще направят възможен този невероятен успех.
[B%]ГЛОБАЛНАТА ФИНАНСОВА КРИЗА РАЗДЕЛИ СВЕТА:[%B]
от една страна са държавите на “златния милиард”, където частта от разходите за храна в семейния бюджет не надвишава една-трета от доходите, и от друга - всички останали, където въпросът за хляба насъщен е на преден план.
Птицевъдните промени буквално от последните месеци като
[B%]ЗАБРАНАТА НА КОНВЕНЦИОНАЛНИТЕ ТЕСНИ КЛЕТКИ ЗА НОСАЧКИ В ЕВРОПА[%B]
отказът от профилактично прилагане на антибиотици в птицефермите, забраната за линеене, клането на еднодневни петлета в инкубаторите, дебекирането (обрязването) на човките, гребена и пръстите на птиците са решения именно на осигурената Западна Европа.

Американската обществена организация РЕТА, която разполага с годишен бюджет от 120 млн. долара, също лобира за забрана на тесните клетки в Калифорния и за изтеглянето от магазините на 0,5 млрд. яйца миналата година, за които имаше подозрение, че са заразени със Salmonella.

Екоактивистите от тези организации заявяват:
[B%]НЕ НИ ТРЯБВАТ НАЙ-ЕВТИНИТЕ ЯЙЦА, ЗА НАС Е ВАЖНО КАК СА ПРОИЗВЕДЕНИ[%B]
Но според много птицевъци и ветеринарни специалисти отказът от традиционната клетка и преминаването например към свободно отглеждане на носачките е крачка назад по отношение ветеринарното благополучие на птичето стадо. Но по всичко изглежда, че това най-малко интересува света.

Освен това във фуражите за птици днес все повече се използват съставки като рапица и отпадъци от производството на биодизел, което естествено не подобрява ситуацията в птицефермата.

Към тези негативни елементи се прибавя и повсеместният проблем с дефицита на квалифицирани кадри в животновъдството и в частност в птицевъдството.
По такъв начин пред селекционните компании стои задачата
[B%]ДА СЪЗДАДАТ “ПРОЩАВАЩА ВСИЧКО” НОСАЧКА[%B]
която въпреки условията на отглеждане от година на година да снася все повече яйца, и то качествени. Извънредно сложните проблеми изискват извънредно ефективни методи за решаването им. И селекционерите са открили такъв метод.

Преди време холандската компания “Евробрид” стана пионер в изследването на гени-маркери, а в наше време вече са известни над 57 хиляди от тях.

В хода на изследването генетиците стигат до извода, че в генома на всяко живо същество малко признаци са закодирани с един ген, степента на проявление на повечето от тях зависи от взаимното влияние на няколко гена. Оттогава минава много време и са вложени много усилия, за да бъде разбрана тази система. Затова учените тръгват по друг път: те свързват забележимо наследяваните участъци от ДНК на птиците (маркерите) с техните продуктивни показатели.

Многогодишната селекционна работа позволява създаването на уникална статистическа система C-BLUP, която ускорява двойно селекцията. Програмата оперира 100 млн. измерения на продуктивността и 65 млн. други параметри от 2,7 млн. птици в 15 поколения. И обработката на данните е само върхът на айсберга. Системата на събиране и анализ на образците е много по-сложна и аналогично по-скъпа.

Всеки месец фирмата изпраща десетки хиляди проби в изследователския център “Биобанк” във френския град Орлеан. Там те се обработват от уникални роботи, след което се съхраняват при температура минус 80 градуса. След отделяне на образец ДНК-то се изследва за наличие на маркери в лабораториите в университетите в Едмънтън, Монреал и Барселона.

Този метод вече позволява от най-ранна възраст безпогрешно да бъдат избрани най-добрите “кандидати” за по-нататъшна селекция. Освен това той дава възможност за оценка на петлите по параметъра продуктивност на бъдещите им дъщери, което по-рано е било възможно само да се отгатва. Методът значително
[B%]УСКОРЯВА ГЕНЕТИЧНИЯ ПРОГРЕС И ПОЕВТИНЯВА СЕЛЕКЦИЯТА:[%B]
разшифроването на ДНК-чипа струва от 40 до 180 евро, докато традиционното отглеждане и проверка по потомство на един петел струва 280 евро.

С новия метод отборът е по-точен, значително се намаляват интервалите между поколенията и като цяло се увеличава селекционният “натиск”. Благодарение на това след 10 години всички носачки на фирма “ISA” без линеене ще дават до 540 яйца за 95-седмичен яйценосен период, а родителското стадо - 125-дневни кокошчици за 80 седмици.

За последните 20 години селекционерите са постигнали със 70 броя яйца повече на носачка, а от родителите - 20 кокошчици. В днешно време в чистите линии на компанията една-четвърт от птиците снасят по 500 яйца в яйценосния период при средна продуктивност 82 процента. Така че прогнозата е съвсем реална. “ISA” завършва и един скъпоструващ проект, който ще позволи
[B%]ДА СЕ ПРАВИ ОТБОР НА ПТИЦИТЕ ПО ОБЩА РЕЗИСТЕНТНОСТ[%B]
т.е. устойчивост към болести и други стрес-фактори. А съвсем скоро компанията е патентовала метод за намиране на гена ТМА, който отговаря за възникването на миризма на риба в яйцето при храненето на кафяви носачки с рапица, така че сега целият генофонд на компанията е свободен от него.

Усилията на генетиците позволяват позволяват на производителите на яйца за консумация в цял свят ежегодно да получават 330 млн. евро допълнителна печалба
[B%]БЛАГОДАРЕНИЕ НА УВЕЛИЧЕНАТА ПРОДУКТИВНОСТ И ЖИЗНЕСПОСОБНОСТ НА НОСАЧКИТЕ[%B]
При това цените на племенната продукция от много години остават стабилни.

В същото време следващото десетилетие селекционният прогрес ще намали с една-трета търсенето на родители на носачки. Това означава, че ако селекционерите искат да продължат научните търсения, те ще са принудени да увеличават цената на своята продукция или да променят структурата на дистрибуция, като напълно се откажат от продажбата на племенни птици и се занимават само с доставки на промишлени носачки. Така че сме на прага на кардинални промени в яйченото птицевъдство./WorldPoutry