И оризът е икономика, политика, стратегия

21-04-2004 г. Александра РУДОВА Започва сеитбата на ориза в България. Всеки, който сее други култури в същите агротехнически срокове, ще каже: "Чудо голямо!", и ще бъде прав. Който сее, зло не мисли по принцип. В конкретния случай спецификата на оризопроизводството, строго дирижирано от цената на 2400 куб. м вода за всеки декар, го превръща във важен фактор за поливното земеделие на България. В световната година на ориза ние ще имаме близо 60 хиляди дка оризища и това е добрата новина за българското поливно земеделие. Тя е рожба на кармичната връзка между оризарите и "Напоителни системи" (НС) ЕАД под властническото бабуване на Министерството на земеделието... Объркани от почти удвоената цена на водата през 2003 г. и от закъснялата, почти неусвояема субсидия, оризарите се "свиха" до 46 хиляди дка и доведоха НС ЕАД до ръба на фалита за новия поливен сезон. Последва серия акции за сближаване на позициите с променлив успех и в крайна сметка конфронтацията отстъпи място на една диалогичност, почти лежерно въведена с взаимни отстъпки, икономически, финансови и организационни аргументи и конкретна програма. 1. Длъжниците за минали години няма да бъдат отрязани от вода за поливния сезон 2004, но се задължават да погасят 25-30 на сто от дълговете си към НС и да подпишат нотариално заверена спогодба за изплащане на остатъка до края на юли с приходи от жътвата на есенниците, които са в задължителната схема на сеитбооборот в оризовите системи. 2. В протокола от срещата в Министерството на земеделието на 31 март 2004 г. е записано, че на база прогнозираните оризови площи за 2004 г. към тази дата (около 50 хил. дка) съгласно утвърдената схема в инструкцията за провеждане на поливния сезон цената на водата се определя на 0,156 лв./куб. м. По тази схема цената на водата играе в зависимост от засетите декари - при 68 хил. дка цената пада на 0,0125 лв./куб. м. Ето защо председателят на Съюза на оризопроизводителите Димитър Йончев подписа протокола с особено мнение и смята, че не може да се фиксира цена на водата, преди да са засети площите и да се отчете точният размер. 3. Договорите за доставка на вода ще се подписват при уреден много по-гъвкав начин на плащане. За изрядните си клиенти НС - Ст. Загора, например предлага 5 на сто отстъпка при авансово плащане само за съответния месец. 4. ДФ "Земеделие" ще отпусне целева субсидия за поливна вода за ориза в размер на 410 хил. лв. със срок за усвояване 25 септември. Тя се дава на основание Закона за подпомагане на земеделските производители и изисква оризарите да са регистрирани по смисъла на този закон, колкото и да е трудно, бавно и скъпо заради нотариалните заверки на договорите за аренда. 40 лв. струва регистрацията на 100 дка, които получават 900 лв. субсидия. Това никак не е малко и означава, че разходите за вода могат да паднат под 30 лв./дка (при 65 лв./дка и регистрирани само 17 хиляди дка за 2003 г.). В Годината на ориза два основни извода произтичат за българските оризари като безплатна вода в нивелирани оризови клетки: 1. Те трябва да осъзнаят, че щом са се запътили към ЕС и гонят обявените за референтния период до 2007 г. 100 хиляди дка оризища, не могат да разчитат на специални условия, тъй като пред Закона за защита на земеделските производители всички са равни и само така ще могат да участват в разпределянето на структурния фонд на ЕС след присъединяването. 2. Няма смисъл да се опитват да опровергават зам.-министъра г-н Нихат Кабил, който заявява за протокола: "Трябва да е ясно, че оризопроизводството не е всичко в селското стопанство и в напояването", първо, защото това е ясно, щом има само два фонда - фонд "Тютюн" и ДФ "Земеделие , а няма фонд "Ориз", и второ, защото мандатните държавни служители най-убедително ги опровергава времето. Няколко поколения турски султани са отглеждали ориз по нашите земи за нуждите на войската. Както тогава, така и сега има държави и държавници, за които производството на ориз е и въпрос на национална сигурност и суверенитет.