Важен момент при организацията използването на свинския тор е да се установи количеството на получавания във фермата тор, както и неговия състав. Установено е, че отделеното количество изпражнения и урина зависи от живото тегло на животното. При свинете те съставляват около седем на сто. Една свиня майка с 220 кг живо тегло отделя за денонощие средно 7-8 кг фекалии и 6-7 л урина, а за година около 2 куб. м тор. През периода на компостирането в резултат на ферментационни процеси, загуба на органично вещество и на вода количеството на свежия тор намалява значително - над 30 на сто. Годишното количество ферментирал - полуугнил оборски тор от същата свиня майка е около 0,8 тона.
В свинефермите на водно почистване количеството на течния тор, който се получава е изчислено на базата на изходните количества твърди и течни изпражнения и проектираните количества технологична вода - за измиване и придвижване по каналите до крайния колектор. Дневно количество течен тор от посочената свиня майка ще бъде 56 литра при разреждане 1:3. От едно угоено до 110 кг живо тегло прасе при почистване дневно ще се получава 3 кг изпражнения, 2,5 литра урина, до 0,3 тона ферментирал оборски тор годишно, при водно почистване - 28 литра течен тор за денонощие при разреждане 1:3.
Според английски и холандски данни при отглеждане на 1000 угоявани свине денонощно се отделят средно 30-32 куб. м торова маса. Свинският тор съдържа всички хранителни вещества, необходими за правилното развитие на растенията. Наред с макроелементите - азот, фосфор, калий, чрез него се внасят в почвата и различни микроелементи - цинк, мед, никел, кобалт и молибден, ферменти, витамини, биостимулатори, които липсват в минералните торове и всяка година се изчерпват от почвата. С всеки тон оборски тор в почвата се внасят големи количества органично вещество - хумус, което влияе положително върху почвените свойства - водопроницаемост, водозадържаща способност, аерация и др. Внасят се и милиарди микроорганизми, които повишават почвената биогенност и подобряват храненето на растенията. За успешното използване на тора от свинефермите е необходимо да се съобразяваме с неговия химичен състав.
Химичната характеристика на тора зависи от начина на отглеждане на животните и почистването на помещенията. Ефективността на торенето с органичен тор се определя от много показатели като почвен тип, количество на внесения тор, срок на внасяне, степен на зрялост на тора, правилен подбор на културите в сеитбооборота през периода на въздействие на тора. По-голям ефект се получава при песъчливите, леки и ерозирали почви.Твърдата фракция от произвеждания с постеля свински тор трябва приоритетно да се насочва към по-нископлодородните полета на фермата, като се осигурява 6-8 тона на дка през период от три години. При повторното внасяне заораването трябва да стане на по-голяма дълбочина, за да се насити по-дълбоко почвения профил.
Сламестият - постелен тор или компост от слама и свински тор има по-голямо продуктивно действие в сравнение с безпостелния тор. Използва се най-ефективно в парниковото и полското зеленчукопроизводство. Поради това, че има по-продължително действие той се внася в по-големи количества - 6-8 тона на дка при трайни насаждения - овощни градини и лозя. Висок ефект се получава и когато се използва при многогодишни култури - люцерна, многогодишни тревни смески.
Безпостелният твърд тор се използва обикновено при отглеждане на зърнени фуражни култури. Подходящ е при интензивните сеитбообращения и уплътненото използване на производствените площи. При торене на царевицата с 4-6 тона на дка добивът се повишава от 350-400 на 600 кг на дка. Добивът на зърно при пшеницата от 250 кг нараства на около 350 кг на дка, а при слънчогледа от 180 на около 250 кг на дка. В практиката обикновено се внасят при царевицата 6-8 тона на дка, при едногодишни зърнено-житни 2-4 тона на дка, люцерна и многогодишни бобови 6-8 тона на дка и при цвекло 8-9 тона на дка безпостелен тор. Проучванията показват, че икономически най-ефективно е сламестият тор да се използва в количество около 4 тона на дка, а безпостелният и полутечен тор 5-10 тона на дка. Торенето с големи количества 20-25 тона на дка не води до съществено увеличаване на добивите при повечето култури. При използване на тези количества поради неравномерното разпределение някои от растенията може да натрупат нитрати над пределно допустимите концентрации. При определяне на количеството на внасяния тор трябва да се вземе предвид и коефициентът на използваемост на хранителните вещества. През първата година се използват 10-20 на сто от азота, 3-10 на сто от фосфора и до 15 на сто от калия. Най-голям процент на използваемост на хранителните елементи - за азота около 78 на сто и за фосфора около 38 на сто, се постига при внасяне на 9 тона на дка тор. При използване на по-големи количества процентът на използваемост започва да намалява поради повишаване на загубите от измиване.
Твърдият безпостелен свински тор се усвоява от растенията по-интензивно в сравнение с говеждия безпостелен тор. При внасянето му в количества 24 тона на дка практически той се усвоява за 3 години. Оползотворяването на тора, особено когато се внася в по-големи количества се определя в голяма степен от правилния сеитбооборот на културите. През първата година обикновено полето се заема с царевица. През втората година с кръмно цвекло или картофи. На третата година се включват пшеница, ечемик или пшенично-грахови смески. Течната фракция на тора при някои култури има 10-15 на сто по-голям ефект на действие от минералните торове. Внасянето в разтворено състояние на всички хранителни вещества осигурява по-интензивното им използване от растенията.
Ефективността на течния свински тор е 10-15 на сто по-висока в сравнение с течния говежди тор, използван в същите количества. Течният тор се внася обикновено под интензивно растящи култури - царевица, цвекло, слънчоглед, зеленчуци и др. Обикновено се използват 40-80 куб. м на декар. При кръмното цвекло може да се внасят до 160 куб. м на декар. Течният тор се внася през есенно-зимния период и през вегетацията. При високо участие на урината (сухо почистване) използването й през вегетацията при царевица, цвекло, картофи, зеленчуци, люцерна трябва да става с разреждане с вода 1:3-4. Ефектът от оползотворяването на твърдия и течен тор от свиневъдството зависи преди всичко от отношението на фермерите към този продукт на тяхната дейност. При рационалното използване на тора може да се намали с 30 на сто себестойността на произвежданото фуражно зърно за животновъдството. Проф. Димитър ПАВЛОВ, проф. Андрей АНДРЕЕВ (в. Фермер)
