Ухание на люляк в градината

21-04-2004 г. Костадин ТАНЕВ Родина на този красив, приятно ухаещ храст са стръмните склонове покрай р. Днепър. У нас има много естествени находища на люляк. От тях са селекционирани много сортове с по-красиви и едри цветове и с най-разнообразни багри - бели, светлорозови, лилави, виолетови, пъстри. Сортовете, които най-много се търсят, се размножават чрез присаждане върху див люляк. Люлякът принадлежи към сем. Маслинови. Латинското му име е Syringa vulgaris. Използва се за озеленяване на паркове, в дворовете и за жив плет. Изисква открити и слънчеви места. Вирее на всякакви почви, включително и на варовити. Понася и полусянка. Топлолюбиво растение е, но издържа и на зимните студове. Цветовете се образуват на върха на едногодишните клонки. Затова, когато е необходимо да се коригира формата на храста, резитбата се извършва веднага след прецъфтяването. След цъфтежа трябва да се изрежат слабите и непродуктивните клонки. След резитбата растенията образуват два типа нови клонки - дълги и къси. Късите ще цъфтят на следващата година, а дългите не носят цветове и се съкращават през следващата година. Размножава се със семена, с издънки, отводи и чрез облагородяване на див люляк, който служи за подложка, с калеми от подходящи културни сортове. Когато се размножава с издънки от майчините растения, се изкопават такива с добре оформени корени и се засаждат в дупки с размери 40х40 сантиметра. Съвременната медицина използва цветовете и листата на люляка, които действат потогонно, понижават телесната температура, стимулират стомашната секреция. В нашата народна медицина листата се използват при малария, цветовете - при епилепсия, семената - при оскъден мензис. Люлякът се цени и в парфюмерийната и козметичната промишленост.