ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нуждаем се от справедлив бюджет за земеделието

Бюджетът за земеделие беше подкрепен в Народното събрание с 12 гласа “за” и 7 гласа “против”. Предвидените средства за изплащане по одобрените схеми за държавни помощи, за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2012 г., са в размер на 340,1 млн. лева.
[B%]ЗА ЖИВОТНОВЪДИТЕ[%B]
От тези 340 млн лв - 71 млн да бъдат отделени за плащания на глава животно. Трябва да сме наясно, че секторът “Животновъдство” е от най-силно засегнатите от правната тенденция на по-високи цени и на фуражите, коментира председателя на парламентарната Комисия по земеделие Десислава Танева:
- Вторият проблем в сектор “Животновъдство” е, че нашите животновъди по принцип не са оземлени. Там, където има оземляване, или животновъдите са и земеползватели, като отделен вид дейност с наемане на земя или покупка на такава - а не към животновъдната ферма. Това допълнително затруднява сектора.
- Третата причина за по-лошото състояние на животновъдството, според Танева е, че цените на продукцията не претърпяха такъв възходящ тренд в същите пропорции, както цените например на зърнените продукти. Наистина е безспорно, че този сектор има нужда от подпомагане, защото при тях подпомагането.

[B%]ЗА ТЮТЮНОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ[%B]
За тях се предвижда или се планира от това разпределение да бъдат отделени около 73 млн лева. Стойностите са за референти количества тютюн, отпреди 3 години. Тя обяви, че от миналата година е направена актуализация за разпределението, така че тези, които произвеждат ориенталски тютюни, които са с по-висока себестойност, и генерират доходи за издръжка на населението в райони, които са крайно необлагодетелствани с липса на друг поминък, да получат по-високо подпомагане, отколкото са получавали през предходни години.

[B%]НОТИФИЦИРАНИТЕ ПОМОЩИ[%B]
Третият вид подпомагане, което смятаме, че трябва да бъде отделено, са различни държавни помощи, които МЗХ е нотифицирало или тепърва ще нотифицира. Разбира се, те може да са е и обект на дебат, но те са насочени основно към животновъдите и към интензивните производства като зеленчукопроизводство, овощарство, за което имаме предвидено и планирахме общо 25 млн лв, подчертава Танева.
От 2007 г., програмният период, в който се намираме, предопределя
[B%]ПЛАЩАНИЯТА НА ХЕКТАР ПЛОЩ[%B]
като принцип. Този принцип няма как да го изменим, подчертава Танева: Всички интензивни култури - оранжерийно производство, зеленчукопроизводство, овощарство - практически са ощетени, тъй като себестойността, една нормална себестойност на декар за производство на плодове - примерно праскови или подобен вид, е около 500 лв., а на зърното е средно 100 лв. (говоря без различните ренти, които се плащат). Подпомагането е едно и също. Подпомагането на декар, което за миналата година беше за всички хектари 28 лв. - и за зърнопроизводство, и за производство на праскови, е крайно несъотносимо и не влияе върху себестойността на произвежданата продукция. За да бъдем конкурентни както на вътрешния пазар - тъй като от ЕС влизат плодове и зеленчуци - ние трябва да търсим ниска себестойност. Начинът на подпомагане, който е на хектар площ, и в тези размери, по никакъв начин не влияе съществено върху себестойността на зеленчуците и плодовете, които се произвеждат у нас.

[B%]НАЦИОНАЛНОТО ДОПЛАЩАНЕ[%B]
Грубо остават около 100 млн лв, които ще се разпределят на хектар площ като пакет национално доплащане към европейското плащане.
По ориентировъчни сметки биха се получили, да речем около 3 лв. на декар, а може да няма и толкова при национално доплащане от около 8 лв. за миналата година. Но, тъй като европейските плащания на хектар площ ще се увеличат, това означава, че за тази година, те биха получили (за което се борим в бюджета) - около 25 лв. на дка (при получени 28 лв./ дка миналата година), обяснява още Танева: Говорим за намаление от около 2-3 лв. Смятам, че никой производител, при условие че работи на такъв принцип и има право на тези пари, няма как да е доволен от това. Но мисля, че трябва да бъдем разумни, да запазим в това трудно време всички сектори в земеделието - да работят, да бъдат ефективни. Факт е, че през изминалите 2 години, секторът зърнопроизводство генерира положителни резултати. Това е похвално, аз ги поздравявам и така пожелавам да се работи и следващи години. Но в това трудно време, трябва да се прояви разбирането, така че ние да запазим функциониращ като цяло сектор “Земеделие” и всеки да понесе, това, което му е възможно, без това да пречи на неговото развитие. Намалението в тази степен на подпомагането на сектора, може да бъде и по-малко. Зависи какви резерви биха останали, а има такива.

[B%]ИМА ПРЕДЛОЖЕНИЕ[%B]
на по-големите земеделски производители - до някакъв таван да се платят от тези национални доплащания, другите да се разпределят на по-малките, каза още Десислава Танева: Изрично искам да отворя тази тема, защото вероятно и други земеделски производители си мислят така: поне - защо няма подпомагане, запазено в пълния размер на малките земеделски производители, а големите ферми, които гледат стотици хиляди декара земя, нямат нужда от подпомагане. Това по регламент и по правила няма как да бъде направено. Ние сме в програмен период - 2007-2014 г., при който изрично е договорен начинът на плащане и пакетът на плащане: Европейски пакет, който се разпределя на хектар площ, плюс национално доплащане в определени размери, на което имаме право. Ние не можем като държава да направим друг начин на разпределение.