Цинкът е тежък метал, който се акумулира в почвата

На среща на Асоциацията по животновъдство през 1989 г. в Дъблин д-р Hanne Poulsen обяви, че цинковият окис (ZnO) може да спре диарията при отбитите прасета и че той е дълго време прилаган медикамент от някои ветеринарни лекари (Ioanis Mavromichalis, Pig progress 27,2, 2011). Преди това ZnO е бил използван като бактериостатично средство в хуманната медицина под формата на помада при кожни наранявания и други проблеми на кожата. Веднага след обявяване на «откритието» се появиха и критики на тази нова европейска практика. Експериментите в университета в Канзас (САЩ) поставиха под съмнение резултатите от ZnO, което предизвика многобройни експерименти, подкрепящи становището на д-р Poulsen. Междувременно ZnO стана универсален метод за контролиране на диарията при отбитите прасета по причина и на това, че е относително евтин и лесно се намира. През 1993 г. David Baker и Joseph Hahn публикуваха за първи път в научната литература факти, че прасетата не само не получават диария, но също така растат по-бързо и по-ефективно, когато се хранят с високи нива на цинк от ZnO (виж таблицата).

Оттогава ZnO се приема за незаменима съставка във всички типове търговски или приготвени на място фуражни смески. Няма да е пресилено да се каже, че успехът на наложената наскоро забрана на антибиотиците в Европейския съюз се базира частично на зависимоста ни от ZnO за контролиране на диарията и стимулирането на растежа при прасетата след отбиването.

За съжаление, скоро след това откритие бяха наложени регулации в ЕС за ограничаване и след това спиране на ZnO от дажбата на прасетата за лекуване и стимулиране на растежа. В страните, в които здравословното състояние на животните не е на високо ниво и при вече намаления достъп до антибиотиците загубите при прасетата след отбиването са изключително големи. Въпреки че ZnO отново беше разрешен в някои европейски страни след 2005 г., винаги по предписание на ветеринарен лекар, продължават усилията за намиране на подходящи заместители, но резултатите са все още незадоволителни.

Макар да е полезен за здравето и растежа на прасетата цинкът остава тежък метал и поради това е токсичен за повечето живи организми, включително за прасетата. Според Националския изследователски съвет на САЩ храненето на прасетата с прекомерни количества Zn (в зависимост от източника) за продължителен период от време предизвиква признаци на цинково отравяне. Храненето на прасетата с фураж, съдържащ 3000 ppm Zn от ZnO граничи с появата на проблеми – нормалните изисквания в дажбата са 100 ppm Zn. Макар да не са пубрикувани, наблюденията показват, че при хранене на 3000 ppm Zn от ZnO в продължение на четири седмици след отбиването често предизвиква намаляване на консумацията в края на този период. Даването му в продължение на повече от 3-4 седмици след отбиването в максимални дози (3000 ррm) води до намаляване на консумацията поради цинкова токсикоза (Mavromichalis, 2010). Това е установено специално при прасета с високо ниво на консумация.

Действителната причина за забраната или ограничаването на ZnO в ЕС е, че като тежък метал цинкът се акумулира в почвата при прилагането на тора от прасетата в нея. От почвата той може да проникне във водата и затова се смята за замърсител на природата и риск за здравето на хората. Това предизвиква голям проблем, когато прасетата се прехвърлят от една страна в друга. Така например при преместване на прасета от Дания (ZnO е разрешен) в Германия (ZnO е забранен) стомашно-чревните разстройства и едемната болест се превръщат в значителен проблем. Продължителното изхранване на Zn би могло да причини някаква резистентност у бактериите към него.

Замяната на ZnO изисква перфектно познаване на механизма на неговото действие, което за съжаление все още не е факт. Това, което е известно е, че ZnO действа първично на чревно ниво чрез локален и системен ефект върху: (1) общият Zn – статус на отбитите прасета; (2) регулирането на чревната микрофлора; (3) структурата и функцията на червото; (4) секреция на йони в чревния епител; (5) чревния имунитет и (6) секретиране на мозъчно–чревни пептиди (XiLong и сътр., 2010). Според тези автори ZnO регулира чревната микрофлора и намалява отделянето на хистамин, което намалява диарията. ZnO също увеличава експресията на чревния инсулиноподобен фактор 1 и неговия рецептор, което намалява нараняването на червото, свързано с отбиването. Освен това ZnO медиира секрецията на мозъчно–чревни пептиди, които стимулират консумацията и от там растежа на прасетата. Необходима е още изследователска работа за изясняване как действа ZnO, но спешно трябва да се търсят негови заместители:

Органичен Zn. Ограничени са данните за това, че ниски нива Zn в органична (често хелирана) форма може да бъде толкова ефективна, колкото Zn от ZnO. Тези данни не са последователни и не се подкрепят с факти, че ZnO от източници с ниска или висока бионаличност влияят еднакво на развитието на прасетата. Според Anonimous (2010) Zn по 50 mg/кg ж.т дава среднодневен прираст по 278 г когато е като цинков сулфат, 253 г, когато е като метионин цинк хелат и 297 г, когато е като глицин цинк хелат.

Четвъртичен цинков хлорид. Тази нова форма е изпитана при прасета и резултатите са насърчаващи, но тя не се намира в ЕС, и според изследванията прасетата се нуждаят от най-малко 1500 ppm Zn от този източник, за да се изравни с ефекта на ZnO. По този начин токсичността на Zn и акумулирането му в почвата са намалени, но все още присъстват.

Инкапсулиран Zn. Поне два източници има за облечен в мазнина ZnO със сравнителен ефект в ниски дози. Тъй като абсорбцията на Zn не е основният проблем в случая и инкапсулирането само удължава евентуална обсорбция, не е възможно да се постави тази претенция в биологичен контекст. Освен това резултатите от изпитванията невинаги са положителни.

Наноцинк. Това е нова идея, че фино смленият ZnO може да се прилага в регулирани нива (150 ppm във фуража в ЕС) и въпреки това подобрява растежа на прасетата без проява на диария. Теоретичното обяснение е, че фино смленият продукт осигурява повече молекули ZnO за взаимодействие със стомашно-чревните тъкани и микробната популация в червото. Например нормалният ZnO има повърхност от 42 метра в грам, докато фино смленият е с увеличена, макар и много варираща повърхност.

Високопориозен ZnO. Тази концепция се прилага в новия продукт ZinPot, предложен през ноември 2010 г. Това е стандартизирана форма на ZnO с увеличена повърхност и значително по-голяма пориозност (10 пъти по-голяма от нормалния ZnO). Това осигурява по-висока ефективност от наноцинка, тъй като още повече увеличава възможните места на взаимодействие между молекулите на ZnO, животното и микробите в стомашно-чревния тракт. Първоначалните експерименти дават повече от обещаващи резултати.

От всичко казано дотук се вижда, че все още не е намерен напълно ефективен заместител на ZnO за профилактика на колидиариите при прасетата след отбиване. Докато се намери окончателно решение на проблема при наложилото се ограничено използване на антибиотици трябва да се разчита на комплексните мерки за профилактика. Осигуряването на добро здравословно състояние на стадото налага прилагане на оптимална ваксинационна програма срещу съществуващите във фермата инфекции. Намаляването на инфекциозното налягане от Escherihia coli се постига най-ефективно чрез регулярни ваксинации със субединичната ваксина Porcilis porcoli. Особено важна в това отношение се оказва ваксинацията срещу свинския цирковирус (РСV2) – нашите наблюдения показват, че ваксинацията с Porcilis PCV в хронично инфектираните свинеферми води до увеличаване на среднодневния прираст, изравняване на прасетата в групите по телесна маса и подобряване оползотворяването на фуража.

Авторът разполага с подробна информация по всички болести по свинете и с богат опит в борбата с тях. За контакт с автора: 0886 611 322, angelmotovaski@yahoo.com.
От в. Гласът на фермера