Откриха първата борса за пчелен мед у нас

Първата българска медена борса беше открита миналата седмица във Варна от Карл-Хайнц Щигеман, управляващ директор на IFM Германия, заедно с неговите партньори от България – д-р. Любка Коларова и проф. Пламен Моллов. Проектът протича под името Медена борса „Меден свят златна Добруджа” и е подкрепен от българското правителство чрез средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР).

България, Испания и Румъния са най-големите производители на мед в рамките на ЕС през изминалата 2010 година.

Само Германия през 2010 г. е внесла общо 89,551 тона мед, като общият обем на вноса е нараснал на годишна база с 6,6 %. Германия внася своя мед от около 35 страни в и извън рамките на Европейския съюз. Немският внос от страни от ЕС за 2010 г. възлиза на 21,346 тона, от които от България 4,323 тона, от Испания 3,798 тона и от Румъния 3,709 тона, т.е. общият внос от тези страни възлиза на над 50% от вноса от страни от ЕС.

С помощта на IFM България първите пчелари се обединяват в сдружение с нестопанска цел с частна полза. Това сдружение е ръководено от г-н Кольо Колев, сам по себе си медопроизводител трето поколение, продължаващ семейното предприятие в Каварна.

Целта на пчеларите е не само да постигнат по-добри цени за своите продукти чрез медената борса, но и също да създадат съвместна лаборатория, в която може да бъде установено и доказано високото качество на българския мед. Всички участващи в сдружението пчелари вече изпълняват строгите изисквания за хигиена и стандарти за качество, установени от ЕС. В тясно сътрудничество със земеделието в региона на Добрич се цели предотвратяването на общественото недоволство, предизвикано последно в Бавария във връзка с отглеждането на генетично модифицирани растения и зеленчуци.

Пчелите осигуряват на хората много продукти. В това число не влизат само хранителни стоки като меда, но и компоненти за козметичната индустрия като пчелно млечице или съставки за специални лекарствени продукти.

Значението на медоносните пчели за селското стопанство обаче е най-голямо, защото чрез насекомите се извършва опрашването на множество селскостопански култури. Ако пчелите са избрали вид растение като добър източник на храна, те му остават верни. Така се гарантира прехвърлянето на цветен прашец между растенията от един и същи вид. Над 80% от българските местни цъфтящи растения се опрашват благодарение на пчелите. Без малките крилати помощници те биха прецъфтели, без да са образували нито едно семе. Това се отнася както за дивите растения, така и за селскостопанските култури.

В областта на апитерапията се проучва медицинското значение на меда и другите пчелни продукти, като пчелната отрова например. Ензимното съдържание на меда действа благоприятно за храносмилането и минералния метаболизъм. Освен това медът съдържа инхибини, вещества предотвратяващи развитието на бактерии.

Гаранцията на високото качество на техните продукти – особено на слънчогледовия, рапицовия и акациевия мед, е съществена сигурна стъпка за успеха на българските пчелари.

IFM България разработи за този проект цялостна концепция, която в допълнение към въпросите на износа и гарантирането на високото качество обхваща и точки, като напр. „Start-up програма за млади пчелари”, „Селски туризъм”, „Работа с регионалните училища”. Създават се и съвместна логистика с централен склад и подходящи транспортни средства.

Към момента IFM участва и в други български селскостопански проекти: отглеждане на грозде за вино, изграждане на разработена в Холандия ферма за гъби и отглеждането на боровинки. В сътрудничество с български предприемачи, инвеститори от Германия и Европейските фондове за регионално развитие могат да се появят стотици нови работни места в България.

В дневния ред на IFM България е и областта на възобновяемите енергийни източници. Дали чрез инсталации за биогаз, фотоволтаици, вятърна или термоенергия, България осигурява оптималните условия да се увеличи значително делът на енергийния добив чрез възобновяеми източници в следващите години. Д-р Любка Коларова от IFM България работи над проект, при който ще се добива близо един мегават енергия от фотоволтаици поставени на покриви на големи жилищни обекти, която приблизително ще покрие общите енергийни нужди на живущите. И този проект ще бъде подкрепен до 50% от българското правителство чрез помощта на европейските фондове.