Министерство на земеделието и храните предостави 50 корена българска роза, които бяха засадени в мозайчната градина във френския град Лил. Градината е създадена през 2004 г. и е разположена на 33 хектара, като в нея се представят тематично 21 държави от целия свят със свои традиционни растителни видове. За първи път България участва с традиционната за страната ни българска роза и се представя в тематична градина заедно с Гърция и Турция.
Първите данни за розови насаждения по нашите земи са от 17 век — около Одрин, а в пределите на днешна България първите документални сведения са от 1712 г. за землището на с. Войнягово, Карловско. Със сигурност се знае, че в средата на 19 век се е формирала т. нар. Розова долина, в района между Казанлък, Карлово и Стрелча.
Преди Освобождението у нас е имало около 10 хил. дка насаждения и производството на розово масло е достигнало 1000 кг. Най-големи площи са създадени и отглеждани около Първата световна война — около 90 хил. дка, след което площта намалява до 30 хил. дка.
Казанлъшката роза R. damascena var. trigintipetala е излъчена от потомството на Rosa damascena, която от Индия и Египет е пренесена от турците и арабите през ІХ век в Персия и Тунис, а по-късно през ХVІ век и в Европа.
Казанлъшката роза се отглежда заради цветовете, които съдържат етерични масла и от които се произвежда известното по цял свят българско розово масло. В някои години цената на българското розово масло се доближава до цената на златото, откъдето идва и наименованието му „течно злато“.
Българското розово масло е едно от най-скъпите и търсени на международния пазар парфюмерийни етерични масла. В терапията българското розово масло се използва под формата на препарати за лечение на хроничен холецистит, заболявания на жлъчните пътища и бронхиална астма. Розовия конкрет унищожава бактериите, заздравява кожата и се използва при рани, изгаряния и др. Освен масло при преработката на розовия цвят се получава и розова вода, която намира употреба в парфюмерийната и хранителната промишленост.