Този лук се отглежда в повечето европейски страни, а не се среща там, откъдето се предполага, че е произлязъл. Не го култивират в Китай, Япония, Индия, Афганистан, Иран. Няма го и в страните от Балканския полуостров. Повечето учени смятат, че това не е вид от класификацията на Карл Линей, а само една форма на обикновения лук Allium cepa. И днес българските градинари казват "скалон" на отклоняващата се форма на лука, ако покаже склонност към образуване на стъбло (безлуковична форма). Още по-интересно е, че не е намерена дивата форма на този лук. Това е многогодишно растение. Дава много рядко семена, но в замяна на това - изобилие от листа.
Неговата луковица има способността, засадена през пролетта, бързо да се дели на голям брой луковички по такъв начин, че всички те да излизат в основата си от една луковица майка (дънце). За няколко месеца те наедряват и достигат размерите на майчината луковица. Листата на шалота приличат на тези на обикновения лук, но са по-къси и повече на брой.Шалотът се отглежда заради зелените листа и малките луковички. Издръжлив е на студ и често се използва за ранно производство на зелени пера на открито.
Засаждането става рано напролет - през март. Луковиците се засаждат на 10-15 см в редовете и 15-20 см между редовете. През юли, когато листата започнат да засъхват, туфите се изнасят, като се оставят няколко дни да се просушат на самото място, както при кромида. После всяка туфа се разделя на броя на луковиците и те се занасят за съхранение в сухо помещение. Както се каза, освен за луковичките шалотът може да се използва и за консумация на перата за зелено, като орязването на туфите започне по-рано. Той има по-нежни и по-вкусни листа от обикновения лук. У нас се отглежда в някои домашни градини за зелен лук. В Северозападна България е разпространен местният сорт Русиянец, който образува по-едри растения и луковици.
Костадин ТАНЕВ
