Киселецът, както и лападът спадат към род Rumex от сем. Poligonaceae. Има европейски произход. У нас освен като културно растение се среща и като диворастящо по ливадите, горите и влажните места - общо 16 вида от този род. Още древните гърци и римляните са познавали и употребявали в храната си някои диворастящи видове, което е отбелязано в текстовете на Теофраст, Плиний, Колумела и други. Във Франция началото на използването на киселеца за супи, в сосове и други е отбелязано още в ХIV век. Днес киселецът и лападът се отглеждат от всички европейски народи. Киселецът е богат на белтъчни вещества. Киселият му вкус се дължи на оксаловата киселина. От минералните вещества заслужава да се отбележи, че киселецът е богат на желязо. Познати са два вариетета - единият е с по-дълги и тесни листа, а другият - с по-широки, светлозелени листа с набръчкана повърхност. За отглеждането му почвата трябва да е добре разработена и богата на хранителни вещества, с достатъчно и постоянна влага.
Размножава се със семена, които се засяват на предварително подготвени фитарии, рано напролет - през март. Засяването може да стане и доста по-късно - през лятото, до август, като мястото предварително се наводни, ако е много сухо, и после пак се полива редовно. За декар са необходими 4-5 кг семе. Засява се на 25 см между растенията. Пониква след 5-6 дни. След поникването растенията се разреждат и остават на 15-20 см едно от друго в редовете. След това се окопава и полива в зависимост от нуждата. Първата беритба на листата започва около 3 месеца след сеитбата, когато растенията вече имат по 4-5 листа. Беритбата се извършва по-често, неколкократно.
Лападът (Rumex patiencia) се среща като диворастящ, но във всички европейски страни се отглежда и като културно растение наред с други листни зеленчуци. Листата се използват както тези на киселеца. Достига до 1,25 м височина и има по-едри листа от киселеца. Долните листа са яйцевидно-ланцетни, а горните - ланцетни. Цъфти през май-юни. Пресните листа съдържат много вода, доста белтъчини, малко мазнини, захари, безазотни екстрактни вещества, целулоза. По отношение на изискванията към почвата, отглеждането и беритбата е в сила всичко, казано за киселеца. Като се има предвид обаче, че лападът е по-едър, то при сеитбата междуредовото разстояние се увеличава с 5-10 см, а растенията при прореждането се оставят на 20 см едно от друго.
