България е заплашена да развива само зърнопроизводството, ако не се промени начина на субсидиране на останалите отрасли в земеделието, изрази основателна тревога Веселина Ралчева, шеф на асоциацията на биопроизводителите. Тя изрази всеобщото мнение на бранша, че ако трябва да се разчита само на помощите на площ, това означава, че стопаните, които се занимават с производство на зеленчуци са обречени. Така е, защото техните ниви са малки, а и културата не предполага площи като в зърнопроизводството, което пък означава незначтелни субсидии, обясни Ралчева. Още по-зле стоят нещата с биоземеделието, защото там разходите са още по-големи.
Вместо правителството да хвърля усилията на всичките чиновници да аргументират исканията за еднакви субисидии в земеделието от новите и стари страни от ЕС, по добре е да се съсредоточат в усвояване на 600–те млн. евро по Програмата за селските райони за биоземеделие, препоръча Ралчева. Независимо от това, тя подчерта, че асоциацията изцяло подкрепя усилията на агроведомството по отношение на повече права на българските стопани, но според нея трябва да се работи повече за получаване на продукти с добавена стойност.
Едно от тях е, да се развива българското животоновдство както конвенционално, така и био. Това е начинът, по който от земеделие ще се печели в пъти повече. Именно това е политиката на Дания, Австрия, Полша, Франция, Германия и др. И ако това не стане тук, България ще стане производител и износител единствено на суровина, т. е. зърно. Ще заприличаме на държава от третия свят, в която ще има няколко богати милиардери, а всички останали ще са наемна работна ръка, тъй като по този начин по- малките в земеделието ще изчезнат, а така ще изчезне и селото. На практика бъдещето ще бъде на хора, затворени в бетонните клетки в градовете, които очакват да получат заплатата си, и вместо на собствени качествени зеленчуци и овошки, са потребители на вносни мутанти с пластмасов вкус и пълни с пестициди и нитрати, очерта близкото бъдеще Веселина Ралчева.
Светлана Трифоновска
