Водата е потребна за пчелите веднага щом се появи пило. С нея се приготвя храната му. В началото, когато количеството му е малко, тя се набавя от резервната вода, намираща се в организма на пчелите. По-късно, когато пилото се увеличи, тя се набавя от природните водоизточници или от общите поилки, препоръчвани във всички ръководства по пчеларство. Някои пчелари поставят на входа на всеки кошер
ИНДИВИДУАЛНИ ПОИЛКИ - буркани или бутилки. В ранна пролет вода слагат и в хранилките над гнездото. Всички обаче са се убедили, че докато времето не се затопли, пчелите не ги посещават масово. Нерядко в студените дни в края на зимата много пчели, излетели за вода, замръзват на снега. Аз също съм опитвал всичките тези начини, но не съм получил задоволителни резултати. Вътрешните поилки, конструирани в гнездото, увеличават влагата, а водата, насипана в празни пити, води до плесенясването им. Дори водата в общата поилка, изолирана със стиропор, съм загрявал отдолу с електрическа крушка, водата от кранчето излиза топла. Там се натрупват пчели от всички кошери, а на дъската, по която се стича водата, пчелите не кацат.Водата там се изстудява, а сутрин дори е замръзнала. При излитането си, устремени навън, пчелите като че ли не забелязват водата, ако тя е в обърнат буркан пред входа или в бутилка с марля, намазана с мед, за да ги привлече. Поставянето й в хранилките над гнездата на пръв поглед отговаря по-добре на изискванията за снабдяване с вода. Независимо че в нея водата не остава толкова студена, колкото при външните поилки, прагът, който трябва да изкачат пчелите, ги отдалечава от топлината на гнездото и те не я посещават.
СЛЕДОВАТЕЛНО ТРЯБВА ДА СЕ ТЪРСИ ТАКЪВ НАЧИН за снабдяване на пчелите с вода, при който всички тези недостатъци са изключени. Най-подходящ се оказва буркан с вода, обърнат с капачката надолу, която е надупчена с шило на 13 места. Той се слага направо върху рамките. При външна температура около 6 градуса по Целзий кълбото започва да се разпуска, но пчелите още не излизат навън, а само се движат навсякъде по питите, по рамките и под покривните материали. Те намират водата през дупките на капачките - тя не е изтекла поради създалия се при обръщането на буркана вакуум. Няма друг водоизточник с по-подходяща температура на водата от такъв буркан над гнездото.
ЗА ДА СЪЗДАДЕМ ОБАЧЕ НАВИК НА ПЧЕЛИТЕ да вземат вода от буркана, трябва да го поставим над гнездото още с появата на първото пило, колкото и рано да е то. В началото е достатъчно бурканче с вместимост 100-120 мл. Това количество вода стига за повече от една седмица. С нарастване на пилото консумацията на вода се увеличава и бурканът трябва да се подмени с по-голям - 400 мл, а в периода на най-голямото нарастване той вече трябва да бъде 800 мл. Много е важно мястото, където се слага бурканът, да бъде постоянно и да се следи той да не остава празен продължително време, защото пчелите ще потърсят друг водоизточник, особено при затопляне на времето. Освен това за да се запази топлината на водата продължително време, бурканът се похлупва с издълбан по формата му стиропор. През пролетта - при най-голямото нарастване на пилото - за приготвяне на храната за едно денонощие едно силно пчелно семейство консумира 400-500 мл вода. За един полет една пчела може да пренесе около 40 мг вода, а за да се донесат в кошера 500 мл вода са необходими 12 000 изпитания.
МНОГО ПЧЕЛАРИ ПОДЦЕНЯВАТ НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПОИЛКА поради това, че пчелите сами търсят и намират вода в природата, но в някои случаи водоизточниците са доста надалеч, а и не винаги са най-подходящите. Освен това при наличие на вода над гнездото голяма част от пчелите носачки на вода се включват в медосбора. Отначало бурканът с вода се слага върху покривката, която е върху рамките. На нея са изрязани два кръгли отвора - един за водата и друг за храна. Бурканът се поставя върху гумен пръстен или пък се прави кръгъл отвор в парче дъска или шперплат. Това е необходимо, за да се повдигне капачката на 5-6 мм от рамките, колкото пчелите да могат да минават, а дупчиците да не се допират до горните летви, за да не изтича водата в гнездото, както при фитил. При затопляне на времето, ако покривката се замени с дъсчици, на едната от тях също се изрязват два отвора за бурканите. Докато има пило, бурканите се поддържат заредени. Във водата, която даваме на пчелите, трябва да се слага готварска сол, още по-добре морска, защото съдържа редица микроелементи. Солта или натриевият хлорид е необходима съставна част за организма на пчелите и пилото. Тя поддържа постоянно осмотичното налягане в хемолимфата, има голямо значение за поддържане на киселинно-алкалното равновесие в тъканите и т.н. Ако в организма има дефицит на натриев хлорид, за да си го доставят, пчелите могат да започнат да посещават отходни места на човека и добитъка. В резултат на това често в кошера, а и в меда се внасят микроорганизми, които са патогенни и за човека, и за пчелите - салмонела, стрептококи, стафилококи, причинители на туберкулоза и др. Какво трябва да бъде количеството на солта? Най-широко разпространеното схващане 1 грам на литър сироп или вода. Любен Радоев препоръчва една чаена лъжичка на 2-3 литра, а д-р С. Георгиев - солта да не бъде над 8 грама на литър. В книгата "1001 въпроси и отговори по пчеларство" пише: "Максимално 8 грама сол на литър или по-добре 50 грама сол на 10 литра." Според д-р Калинка Гургулова на 10 литра се слага само 1 грам сол. От приведените няколко примера се вижда, че препоръките за количеството на солта са различни. Ако сме убедени, че тя е жизнено необходима за пчелите, кое количество да приемем за меродавно? Какви са критериите за това? Отговор на този въпрос дават някои изследвания (Писков - Болезни пчел, 1973, стр. 28). Степента на солната токсикоза е в пряка зависимост от концентрацията на сол във водата или в захарния сироп. Аналогични данни са получени от А. Маурицио (1946). При направените опити пчелите, хранени със сироп, в които имало 1-2 грама сол, живели 15- 17 денонощия, при 5 грама на 1 литър - 10-11 денонощия и т.н., т.е. с увеличаването на количеството сол се намалява продължителността на живота. Пчелите, хранени без така необходимата сол, са живели 25-33 денонощия или два пъти повече от тези, на които е давано по 1 грам сол на 1 литър сироп. При по-нататъшни изследвания е установено, че концентрацията от 0,01%, т.е. 1 грам на 10 литра вола не е опасна за пчелите и е напълно достатъчна да задоволи потребностите им.
Петър БОНЕВ - Горна баня
