24-02-2004 г. Това всъщност е съкращението на болестта Заразен артрит и енцефалит по козите (ЗАЕК). ЗАЕК спада към бавните ретровирусни инфекции. Засяга най-често яретата и понякога възрастните кози. Широко разпространена е в някои страни на Европа, Северна Америка, Австралия и Африка. Болестта още няма определено наименование, но в Германия през 1987 г. са я нарекли заразен артрит и енцефалит при козите (съкратено ЗАЕК) и това название е прието и у нас. Болестта ЗАЕК в България не е доказана, но предполагам, че тя съществува, защото сме внасяли кози от заразени европейски страни. Доскоро не сме я проучвали, но през тази година в НДНИВМИ - София, се разработва научна тема по този актуален проблем. Болестта ЗАЕК по развой прилича на познатата по овцете Меди-Висна, характеризираща се с пневмония и менингоенцефалит, но по-късно е установено, че се отнася за два различни вируса. Има 4 форми на ЗАЕК: 1. Артритна, която е широко разпространена при възрастните дойни кози (над 6 месеца). Началото й започва незабелязано или остро, но винаги води до осакатяване. Наблюдава се постепенна загуба на тегло, бедна космена покривка, добре изразено отичане на двете карпални стави ("голямо стъпало"), парализа на четирите крайници. Млечността на засегнатите кози спада със 70 до 150 л. Животното се залежава, изтощава се силно и настъпва смърт. 2. Нервна форма. Среща се предимно при ярета от 1- до 4-месечна възраст. Болестта се предава на яретата след поемане на коластра и мляко от болни майки. По-често заболяването се наблюдава в стада, където се практикува машинно доене. Неправилното функциониращите апарати са причина за обратно всмукване на млякото в цицките, при което в тях е възможно да попадне вирусът, излъчен с млякото на издоени вече болни кози и замърсените доилни чашки. Появяват се признаци на опистотонус (извиване на главата назад), хиперфлексия, слепота, възходяща пареза и последваща парализа на крайниците, залежаване, силно отслабване и смърт. 3. Признаците на засегнатите бели дробове при възрастните кози са подобни на тези при заболяването Меди-Висна при овцете. Дишането става учестено и затруднено. По-характерна са стойката - предните крайници са разтворени, разширяването на ноздрите и кашлицата с малко храчки. Общото състояние постепенно се влошава и болестта завършва със смърт. 4. Засягане на млечната жлеза. Появява се възпалителен оток, последван от уплътняване (втвърдяване) на жлезата. Освен това се забелязва добре изразена асиметрия в двете половини на жлезата, поради което и размерът на цицките е различен. В такива случаи с трайни изменения млечността намалява с около 40 л за лактация. ЗАЕК не се лекува, тъй като досега няма разработени ефективни специфични средства. Профилактиката срещу болестта също е неспецифична. Това налага при вкарване на нови кози в дадено стадо или ферма да се изследват серологично. В стада с доказано заболяване мерките за борба да се определят от степента на разпространение на болестта. При слабо засегнати стада опитите за оздравяване се правят чрез сгъстени серологични изследвания и незабавно отстраняване на положителните серореагенти. Силно засегнатото стадо обаче изцяло се бракува, изколва и се подменя с ново. Заразяването на новородените ярета се предотвратява, като те се отделят от майката след раждането. Коластрата и млякото от заразените кози се пастьоризира чрез загряване на 56 градуса С за 60 минути или се подменя с коластра и мляко от крави или кози от здрави ферми. След това получените приплоди многократно се изследват серологично за своевременното откриване и съответно отстраняване на всички заразени или заболели. Провеждат се и мерки за ограничаване на заразния артрит и енцефалит при козите като строга възбрана на заразените, дезинфекция на помещенията и съблюдаване на необходимите санитарно-хигиенни изисквания във фермата.