Модерна кравеферма по европроект ще има в стражишко село

Модерна кравеферма по всички евростандарти изгражда Георги Георгиев в село Ново градище, община Стражица. Това е втората съвременна ферма в стражишка община, освен обекта в село Камен. Двете ферми са проектирани от проф. Димитър Динев –зам.кмет и зам.-ректор на Тракийски университет в Стара Загора.
[B%]Фермата в Ново Градище се изгражда в рамките на проект по 121 мярка „Модернизация на земеделските стопанства” на Програмата за развитие на селските райони. Договорът е подписан на 17 юни 2010 г., срока за изпълнението е до юни 2012 г.Той е на стойност 713 444 лв. без ДДС, като одобрената субсидия е 696 430 лв.[%B]

Фермата е за 60 крави и е по технологията на немската фирма „Хермес” за свободно боксово отглеждане на животните. Сградата ще е с площ 1100 кв. м. с 60 бокса, с родилна зала и помещение за едновременно доене на 8 животни.
Тя е почти в завършен вид, като предстои поставянето само на покривната конструкция. Намерението на стопанина е през зимата да прибере кравите в новия обект. А животните се създават перфектни условия - боксовете са покрити със специална гумена настилка. Има две надлъжни вентилационни завеси, които осигуряват непрекъснато приток на свеж въздух в помещението. Два торови транспортьора на немската ферма ще извеждат фекалните маси до торовата яма, която също е почти готова. Тя е с вместимост 900 куб.м. тор, с бетонова основа. Към нея има изгребна шахта, която е изградена за 6000 лв. По проект за ямата са отпуснати около 60 000 лв., а до момента фермерът е вложил в нея близо 70 000 лв.

[B%]Модерната ферма е мечтата, но и мъката на Георги Георгиев, който се сблъсква с невероятни перипетии при изпълнението на европейския проект.[%B] За него голям проблем е факта, че ще получи междинно плащане, след като сградата бъде напълно готова-има вик и ел.инсталация, да е измазана отвън и вътрее. Уж доставката на оборудване е следващ етап след строително-монтажните работи, а се оказва, че не е така.Налага се да закупува материали за боксовете, защото сега се отливат леглата за животните. На обекта работят 13 строителни работника на Горнооряховска фирма.

[B%]Проекта - дълго ходене по мъките[%B]
Георги Георгиев признава, че липсата на средства вкарва хората, които имат европейски проекти в порочен кръг. Той е започнал да строи още от март т.г. на собствени инициатива, без да знае дали ще му бъде одобрен проекта. Вложил е 200 000 лв., на за останалите 600 000 лв. е потърсил банкови кредити. За да получи парите е ипотекирал цялото си имущество, което е събирал с години- селскостопанска техника и сгради. Подготовката на проекта е продължила 1 година и се е превърнала в „ходене по мъките”. [B%]Трябвало е да извади уж 38 документа, които се оказали 3 пъти по толкова. [%B]Защото за да получиш една тапия от определена служба, трябва да представиш две други, обяснява премеждията си стопанинът.Навъртял е за това време над 10 000 км., защото компетентните институции се намират на 50 км. от Ново градище - във Велико Търново. Само бизнеспланът му струва 10 000 лв., а плановете –архитектурен, вик и елинсталации излизат около 12 000 лв. За задължителният инженеро-геоложки доклад е платил 800 лв. Това е и другият проблем - трябваше предпроектните проучвания да се поемат от държавата, такива бяха уверенията на управляващите, припомня Георгиев. Затова е бързал да внесе проекта си до 15 май 2009 г., защото обещанията били да влизат в бюджета за 2009 г. При подписването на договора условията вече са променени - няма субсидия за тези предпроектни проучвания, те остават за сметка на бенефициента.

Това е поредното разочарование, което фермерът преглъща. Той има кардинално виждане за това как да се помогне на българските стопани да усвояват европейските средства. Един от начините е да се създаде Гаранционен фонд, но такъв още няма въпреки обещанията на управляващите.

[B%]Банките помагат но и притискат фермера[%B]
[B%]Сега Георгиев признава, че не го хваща сън от месеци, заради вноските и лихвите, които дължи на банката. За да реализира мечтата си, той трябва да „мине през иглени уши” и най-важното - да се бори сам.[%B] Той смята, че държавата трябва да подкрепи смелчаците, които са решили да изпълнят „до нота” европейските изисквания. Признава, че фермата му е първа категория, но млякото му е изкупувано с 5 ст. По-скъпо в сравнение с други, не толкова модерни ферми. Факт е, че голяма част от колегите му не могат да направят тези инвестиции и да осъвременят стопанствата си. Неговите 150 крави и телета са в стари постройки от 50-те години на 20 век и са в стопанския двор на Ново градище. За щастие той е купил целия двор от 28 дка с прилежащите постройки, което е от значение при подготовка на европейски проект.

[B%]Цената на млякото[%B]
[B%]Сега предава млякото по 65 ст./литъра, в началото на годината изкупната цена е била по 45 ст./кг., което е много под себестойността.[%B] През 1988 г. е започнал да се занимава с животновъдство, когато изкупната му цена е била символична- 18 ст./литъра. Това е и големият проблем в България - от десетилетия не се правят никакви инвестиции и не се подпомагат производителите, които да осигуряват качествени суровини. Сега мандрите имат капацитет да произвеждат голямо количество продукция, но нямат мляко, защото фермерите фалират, разсъждава Георгиев.

Преди десетина години той е искал да закупи линия за производство на кисело мляко, но не е получил разрешение за тази дейност. Затова гледа скептично на възможността стопанина да продава продукция направо от фермата. Признава, че неговия реалистичен и критичен поглед се дължи на факта, че е започнал животновъдство от нулата. Първият му трактор му е бил под формата на части, които сглобил с баща си. Сега има 4 руски трактори, но гордостта му е комбайн „Клас Доминатор”, макар и втора употреба. Има нужда от нова техника, но няма възможност да кандидатства с нов проект, защото първо трябва да си изплати банковия заем.

[B%]Две дини под една мишницац[%B]
Заел се и със зърнопроизводство и признава, че е трудно да се носят две дини под една мишница. Обработва 3000 дка ниви в Ново градище, което полупланинско село. Тук земеделието не е рентабилно, почвите са сиви горски и не са плодородни. Тази година едва е изкарал 180 кг./дка от ечемика. Той отглежда зърнени култура за фураж – пшеница, ечемик, жито, овес. Дава ги на ишлиме на Разградския фуражен завод, от където получава фуражи на преференциални цени. За т.г. е осигурил 650 т. силаж, 100 т. зърно и 12 000 бали с люцерна, сено и слама. Заради кризата обаче се е наложило да намали обработваемите площи. Но не се отказал от нито едно животно и даже увеличава броя на кравите.

[B%]Децата на фермера[%B]
Това е необходимо и заради това, че помага на сина си Иван Георгиев при реализация на проекта му по мярка 112 „Млад фермер” на ПРСР. Проектът му е одобрен през 2009 г. и трябва да увеличи 36 телета и обработваемата земя до 200 дка. В проекта е заложено изграждане на орехова градина от 13 дка. Младежът в момента учи икономика във Варненския университет и един ден ще помага на баща си в семейния бизнес. По- големи надежди обаче Георги Георгиев възлага на по-малкия си син Светослав, гимназист във Стражица. Момчето кара трактор,разпределя и разкарва фуражи, познава тънкостите на занаята.
Стопанинът споделя, че въпреки трудностите, за него земеделието и фермерството са съдба. Най-голямата му радост е, да вижда, че труда му има резултат - жито, ечемик, мляко.

[B%]Лилия Лозанова, farmer.bg[%B]