Очевидна полза за пчелите

Има изказвания за безполезността, дори за вредата на подхранването на пчелите с инвертиран сироп. Преди години, след като прочетох в списание “Пчеловодство” за приготвянето му, разработено от ст.н.с. Стройко, го приложих. Убедих се в неговите полезни качества и го препоръчвах на пчеларите в провежданите лектории. Веднага някои реагираха с отричане. С така приготвения разложен захарен сироп пчелите се тровели. Необходимо беше да разяснявам, че за инвертирането на захарта има няколко начина. При използването на киселина, вследствие бурната химическа реакция в сиропа се отделя отровата хидроксиметилфурфурол (ХМФ), чиито стойности са недопустимо високи за изхранването на пчелите. Но начинът, който съм избрал, чрез използване на инвертазата от пресния мед е напълно безвреден и не се отделя ХМФ. Недостатъкът е, че процесът “инвертиране на захарите” е продължителен по време.

След стихването на коментарите по този въпрос “защитниците” на пчелите обявиха, че при употребата на готовия, разложен от нас захарен сироп, който не се преработва от пчелите, някои от органите им закърнявали. Не зная дали такива твърдения са основателни, но ако наистина има някакви увреждания, трябва подхранването да се извърши по-рано, преди да са се излюпили пчелите, които ще зимуват. Логично би било, когато зимните запаси са изцяло от мед, осигурен през активния период, както е при пчелите в природата (което съм заимствал при отглеждането на пчелите в двусемейните кошери, с които пчеларствам) и не се налага при нарастването зимните пчели да преработват сироп за допълване храната за зимата, подморът да е много голям, защото преработвателните органи на пчелите не са използвани. В действителност подморът е минимален.

[B%]Така твърдението, че ако пчелите не преработват обикновен сироп, има вредни последици, е пълен абсурд[%B]

Вредни последици има изобщо даването, на какъвто и да е сироп есента на пчелите, които ще зимуват - дали инвертиран или обикновен, защото времето, когато се осигурява храна за зимата е летния период, а есента усилията на пчелите са насочени към увеличаване и изхранване на пило за пчелите, които ще зимуват.

Но ако при центрофугиране на меда, особено в лоши години, пчеларят е помислил първо за себе си, а не за пчелите, като им е отнел дори част от меда необходим за зимуването, наложително е да се подхрани за допълване храната за зимата. Това трябва да стане най-късно до 5-10 август. Тогава ще бъдат използвани пчелите, участвали в последната паша, които няма да зимуват. Подхранването трябва да се извърши с инвертиран сироп, който не изисква преработка и поради малкото време след тази дата е неправилно да подхранваме, защото ще участват пчелите, които ще зимуват. За съжаление често се пропуска този срок и ако се налага подхранване най-подходящ е инвертирания сироп, защото само се пренася в питите, без да се разлага от пчелите. Вярно е, че в известна степен ще бъдат заангажирани пчелите, които ще зимуват и подморът ще бъде вероятно повече, но във всички случаи няма да бъде толкова, колкото ако подхранваме с обикновен сироп, изискващ преработка.

Инвертирания сироп е подходящ само за допълване при нужда запасите за зимата и подхранване на пчелите, спасявайки ги от смърт, поради глад в края на зимата, вместо захарните питки. За развитието на семействата през пролетта и есента при липса на поддържаща паша не е подходящ, защото дозата за стимулирането яйцеснасянето на майката обикновения сироп по-рядък от 1:1 се преработва продължително време и следващата порция се застъпва с предишната, имитирайки непрекъсната паша, то инвертираният сироп, сложен в дози за стимулиране, се вдига от пчелите за десетина минути, не се преработва и до следващата порция пчелите бездействат и не стимулират яйцеснасянето на майката.

Твърдението, че такъв сироп не е подходящ само при развитието на пчелите, да се отрича безусловно е меко казано несериозно.

Известно е, че е важно зимните пчели да преживеят зимата и да бъдат жизнени, докато всяка от тях отгледа поне по една млада пчела. Това не може да стане, ако зимните пчели хранят пило и преработват обикновения сироп за зимните запаси, особено по-късно при недостатъчен принос на цветен прашец или дори липсата му през есента. В такъв случай пчелите изразходват своите белтъчни натрупвания около органите си, за да отделят ензима инвертаза, който разлага захарта от сиропа. Това изтощава пчелите и много от тях, ако не всичките, не доживяват пролетта.

При посещение на пчелари в една северна европейска държава на техния въпрос, дали употребяват инвертиран сироп, са отговорили отрицателно, понеже приличал на меда! В първият момент бях озадачен, защото едва ли би могло да се използва нещо по-подходящо от приличащата на естествената за пчелите храна. Но като се замисли човек, стига до извода, че подобен довод сякаш има известно основание. Гъстотата на меда е 80%. Пчелите не могат да го всмукват директно. Необходимо е да го разреждат най-малко до 70%, за да може да преминава през капилярната тръбичка на хоботчето, за постигането, на което е нужна вода. В случая използват резервната такава от организма си, което пък го изтощава в известна степен. Неслучайно, когато разпечатваме медова пита зад пределната дъска, напръскваме с топла вода меда, за да разредим неговия горен слой, като впоследствие пчелите продължават по инерция взимането на меда, разреждайки го, за да могат да го поемат чрез хоботчето си. След пренасянето му по питите го досгъстяват отново чрез вентилиране и го запечатват.

Изхождайки от изложеното до тук, достигаме до извода, че ако направим инвертния сироп с гъстота 70%, пчелите без усилия ще го пренесат по килийките и така ще облекчим работата им, последвано неизбежно от сгъстяването му и запечатване.

Би било от полза, ако са проведени сериозни изследвания в тази посока, да станат достояние на широката пчеларска общественост, а не на основата на междуличностни дрязги да се подхвърлят реплики в разни форуми без никакви обосновки и личен опит. По този начин се разколебават отделни пчелари от ползата на готовия разложен захарен сироп за пчелите./От в. Пчела и кошер