Торене на някои зеленчукови култури за подправка

В нашата страна се отглеждат голям брой зеленчукови култури за подправка. Познанията на производителите обаче върху биологичните изисквания на тези култури най-често са ограничени. Още по-малки са те върху потребността от хранителни вещества на различните видове растения - подправки. При подсигуряване на оптимален хранителен режим на растенията се дава възможност не само за получаването на висок добив, но и за качествена продукция. Тези култури се отглеждат на малки по размер площи. Поради това нормите за торене в статията се дават в кг или г на кв. м. Какво трябва да се знае за торенето на тези култури?

[B%]МАГДАНОЗ[%B] - широко разпространена култура в нашата страна. В зависимост размера на кореноплодите и устройството на листата магданозът се подразделя на два варианта: листен и кореноплоден. Обособени са три производствени направления: ранно пролетно с предзимно засаждане, ранно и късно полско производство. Взискателен е към почвените условия. Добро развитие на растенията и високи добиви се получават, когато се отглежда на дълбоки, структурни, глинесто-песъчливи, богати на органично вещество, добре обработени и с достатъчна влага почви. Не е подходящо торенето му с пресен оборски тор. Добри резултати се получават, когато органичното торене е извършено при предшестващата го култура. На слабо или средно запасени с хранителни вещества за растенията почви, където не е извършвано торене с оброски тор, се внасят през есента като основно торене по 10-20 г/м2 фосфорен /троен суперфосфат/ и калиев тор /калиев сулфат или калиев хлорид/. При пролетната обработка на почвата се внасят по 15-25 г/м2 амониева селитра. Растенията силно реагират и на листно подхранване, като за целта се изплозват листни торове в дози, указани от производителя.

[B%]ЦЕЛИНА[%B] - /кореноплодна и листна/ - използва се за приготвяне на самостоятелни ястия и предястия и като подправка на супи, ястия, туршии, консерви и сокове. Взискателна е към почвените условия. Подходящи са глинестопесъчливите, богати на органично вещество почви. Реагира положително на торенето с оборски тор. Преди основната обработка на почвата през есента се тори с 4 до 6 кг/м2 угнил оборски тор. Целината се развива добре и след богато торени предшественици като домати, пипер, главесто зеле и др. Отзивчива е на комбинираното торене с минерални торове. Най-добро развитие на растенията и висок добив се получава при комбинирано органо-минерално торене. Ако площта е продължително торена с оборски тор, може да се извърши торене само с минерални торове. Използват се обикновено 25 до 35 г/м2 амониева селитра, 25-30 г/м2 суперфосат и 20-25 г/м2 калиев тор /калиев сулфат или калиев хлорид/. Фосфорният и калиев тор се внасят през есента, заедно с оборския тор, амониевата селитра като подхранване през вегетацията на растенията на два пъти по равни дози. Високите азотни дози водят към увеличаване масата на листата, но влошават качеството на кореноплодните сортове целина.

[B%]Цялата статия може да прочетете в бр.7/ юли 2010 г. – сп. „Практично земеделие”[%B]