За да се намали количеството на млякото и по този начин да се избегне рискът от възпаление на вимето преди сухостойния период, фермерите намаляват храната или честотата на доенето. В действителност това води до по-висока концентрация на кортизола в кръвта, както и до стресово състояние при кравите.
При опит, осъществен в новозеландски научни институти, 64 млечни крави били разделени в четири групи, като са ги хранили и доили по различен начин – (16 г суха маса – СМ/ден), двукратно доене; (16 кг СМ/ден), еднократно доене; (8 кг СМ/ден), двукратно доене; (8 кг СМ/ден), еднократно доене. На седмия ден кравите са били доени за последно.
Опитът приключил след 15 дни, при което количеството на фуражите до края на опита било различно. Както намаляването на храната, така и разреждането на честотата на доенето са довели до явно намаляване на количеството на млякото. Най-силният „отлив” е настъпил при едновременното редуциране на храната и на доенето. При кравите, които са получавали по-голямо количество фуражи, два до три дни след пресушаването са намалили значително млеконадоя, имали са по-здраво виме, в сравнение с животните, при които количеството на фуражите е било ограничено. Докато честотата на доенето не е оказала въздействие върху заболяване на вимето след периода на пресушаване, то увеличение на заболявания на вимето бяха доказани при крави, на които е била увеличена дажбата от фуражи. По-голямото количество фураж увеличи времето на възприемането на храната, освен това намали мученето на кравите и скъси престоя им на лежане.
Намаляването на храната по време на сухостойния период изглежда целесъобразно, като се има предвид намаляването на млякото, здравината и евентуални възпаления на вимето. Това че кравите мучат при намалено хранене, показва, че са гладни./DLG-Mitteilungen