Майските ветрове изядоха ранния мед

Как хубаво и обнадеждаващо тръгна пролетта за пчеларите от районите на средното поречие на река Марица – след хубаво заредената земя с влага един след друг се редуваха цъфтежите на многобройните тревисти растения, храсти и дървета. Пчелните семейства се развиха нормално, а някои и много бързо. И когато дойде цъфтежа на акацията, гледичията и детелината и започна пълненето на първите рамки с мед, пчеларите от Първомайския, Чирпанския, Димитровградския и Хасковския райони не можаха да изживеят напълно удоволствието от хубавия нектарен приток. Както в цяла България, така и тук се извиха нестихвакщи силни ветрове. Напълно отнесоха акациевия цвят по средата на цъфтежа му, пообрулиха и гледицията и изцедиха сока на буйния цвят на детелината. Така вместо пълни магазини и корпуси с мед в края на май, въртенето на центрофугите ще се отложи за през юни. Естествено, нерадостни бяха коментарите на пчеларите по градските пазари. В края на краищата, такава е реалността в пчеларския поминък – изцяло сме зависими от природните фактори.

Майските стихийни ветрове и бури отново ни напомниха и дори удвоиха болката ни като пчелари. И затова някои ръководни хора у нас трябва да си отворят очите и да си отпушат ушите за толкова деликатния и несигурен поминък на десетки хиляди български семейства, които се занимават с пчеларство. Всеизвестно е, че пчеларството е единствения отрасъл в животновъдството, който е изцяло подчинен на природната растителност и то при благоприятни фактори, които да я стимулират – дъжд, влага, слънце, подходяща топлина и прочее...

Всяко друго животно у нас, което ни създава храни – крави, биволици, овце, кози, птици и други може да съществува и “на ясла”, т.е. да се храни с храни не директно от корена, а със сено, слама, фуражи и всекидневно да носи продукция. Докато при пчелите това е абсурдно - или със свежия нектар от цвета или маната от листата и то в точно определен и благоприятен период от годината, или нищо в центрофугата.

И така ние сме поставени в най-неблагоприятно положение от майката природа, която в последно време не е много справедлива към нас. И в същото време и отговорните хора, които ръководят нашето общество, т.е. Репулика България, също и то системно ни наказват като ни изхвърлят извън борда на животновъдите. Последните години много ясно ни показаха, че пчеларството е най-несигурното животновъдство – рязко намалени доходи от мед, поради природните аномалии, увеличена смъртност, отравяния и пречее. И държавата продължава да ни обръща гръб, като лишава от минималното, което може да ни се даде като сигурност – персонални субсидии за всеки пчелар, така както се прави за всеки български животновъд. Поради что е тази дискриминация и това наказание? Кога ще надделее здравия разум и логиката на живота?

Затова добре е отсега нататък да не спира нашия вик спрямо тази неспреведливост! От в. Пчела и кошер