Здравейте! Ще садя култивирана шипка. Може ли някой да ми помогне кой сорт да избера "Пловдив 1" или "Вебецина 115"? Какви са предимствата и недостатъците на двата сорта? Садил ли е някой и какви са резултатите?
Шипката като плод полезен за човека има стара история. От XVI век шипката се използва за лечение на скорбут, болести на стомаха, сърцето, неврити, чернодробни и очни болести. Много от лечебните действия на шипката са потвърдени експериментално. Тя е включена в официалните списъци (Фармакопей) за лечебни растения в повечето страни.
Шипката се среща навсякъде в много разновидности (над 40-50). Расте еднакво добре както по речните корита, крайречни ливади, поляни, край пътища, пустеещи места, така и в планински голи ливади, пасища и покрайнини на гори до надморска височина 1500-1600 м.
Шипката е невзискателна към почвите и климата
Вирее на изоставени, необработваеми, стръмни и полупланински земи, (до 1500 м. над м. височина), но едновременно и край морето и в равнините. Предпочита изложения с участъци на юг (юго-източни, югозападни). Вписва се еднакво добре в различни растителни съобщества. Веднъж посадена се нуждае от много малко грижи - не се реже, пръска и не мръзне. При нашите условия, това е едно от най-подходящите за култивирано отглеждане растение. Дългогодишно растение със срок на експлоатация на насажденията над 20 години.
В сортовата листа на България са вписани 3 сорта култивирана шипка а именно сорт „Вебецина 115” патентован от проф. Йордан Янкулов, и сортовете „Пловдив 1” и „Нектар” патентовани от проф. Мария Попова. Два от тях имат промишлено значение а именно „Пловдив 1” и „Вебецина 115”. Двата сорта се различават както по начина на производство на разсад, така и по промишленото си приложение. Пловдив едно се размножава от семена, а „Вебецина 115” от коренови издънки. Плодовете от сорт „Пловдив 1” е с приложение за конфитюри и чай включително и на люспа (суши се при много добър рандеман) и , а „Вебецина 115” при производството на добавки към поли витаминни сокове, пюрета, хранителни добавки, витамин C. Сорта е с много високо съдържание на витамин C над 8300 mg%. Сорт „Вебецина 115” може да се бере и механизирано.
В България има два лицензирани разсадника за производство на разсадо-посадъчен материал с годишен капацитет към момента за производство на материал в порядъка на 2000 – 4000 дка.
Икономическите показатели при производството и реализацията на култивираната шипка са повече от добри.
Разходите за производство както на човешки труд, така и на финансови средства са относително малко. Годишно разхода за 1 дк. не надхвърля 150 лева, при положение че едно домакинство може да отглежда 10 дка. влагайки до 60 човеко дни годишно.
Необходимата техника за обработка е не по-различна от необходимата за обработка на тютюн.
Разходите за създаване на насажденията са между 380 – 650 лева в зависимост от сорта и избраната технология на засаждане. Разходите за създаване са повече от минимални имайки впредвид 20 годишният живот на насажденията. Изкупната цена на килограм свежа шипка (плод) в момента се движи между 0.7 – 0.9 лева. Добивите достигат от 800кг до 2000 кг. на декар. Приходите са значителни и в зависимост от сорта и полаганите допълнителни грижи - поливане, торене и достигнат 800 - 1600 лева от дк.
Обща площ на насаждения от култивирана шипка в България към днешна дата – от порядъка на 3000 дка. В миналото са съществували повече от 20 000 дка.
За съжаление не е използван и достатъчно капацитета за усвояване на средства по евро фондовете, както поради липса на информация и достатъчно популярност така и поради неразбирането от страна на администрацията за разликата в сортовете, и съответните ценови равнища за разсадо-посадъчен материал, което не стимулира евентуалните производителите да предлагат проекти с подобен характер, поради невъзможност да усвоят полагащата им се субсидия на база реално заплатени средства за разсада.
Цените на българските лицензираните производители са между 0.6 – 1.2 лева без ДДС за брой (корен) разсадо-посадъчен материал, което е близо три пъти по малко от цената на подобен материал в страните от Европейската общност.
В България действат преработвателни предприятия както за свеж плод, така и за производство на студено пресовано шипково масло използващи семена от плод шипка.. Това обуславя постоянно и ненамаляващо търсене на плода шипка.
Основното експортно направление е Германия и Скандинавските страни.
Основни конкуренти са Китай и Чили. Чили е страна с традиции в отглеждането на култивирана шипка, но отглежданите сортове по хранителна стойност са на нивото на нашият сорт „Пловдив 1”, а „Вебецина 115” ги превъзхожда многократно.
Огнян Кировски, 0878690089
