Селекционер от Бяла Черква създава нови сортове пшеница

[B%]Лили Цветанова, farmer.bg[%B]
Проф. Иван Панайотов е един от известните български селекционери на пшеница. Името му е свързано с популярните сортове „Търновка”, „Янтар” и др.
Той е родом от град Бяла черква, но почти цялата му кариера преминава в Добружданския земеделски институт в Генерал Тошево. Занимавал се е с генетика и създаване на изходен генетичен материал. Заедно с неговите колеги са разработили много популярни родни сортове като „Янтар”, „Преспа”, „Тодора”, „Търновка” и др.
През 2009 г. е одобрен последният му сорт „Троя” и през т.г. ще бъдат предлагани на пазара първите елитни семена от него. Това е интензивен и добивите са много по-високи от популярните до момента сортове, като в добри години достига 600- 900 кг./дка. Той е зимен сорт с отлична студоустойчивост като презимувалите растения са над 95%. Устойчив е на брашнеста мана и стъблена ръжда. Съдържанието на суров протеин е 13-14 % в зърното. Друго положително качество е, че е сухоустойчив, като се има предвид глобалните промени в климата.

Проф. Иван Панайотов от 3 г. работи като частен селекционер в Свищовско. Ползва опитно поле от 65 дка в село Царевец, където извършва научна дейност с подкрепата на местната кооперация и „Сортови семена”-Вардим. В момента е разработил още 3 нови сорта, които се изследват и проверяват от Държавната сортова комисия. Единият от тях „Изгрев, който е интензивен, с много добри качества и без аналог в родната и западна селекция. Проблемът е, че тяхното признаване е изключително скъпо. Процедурата продължава 3 г. и струва близо 12000 лв., по 4000 лв. годишно. „В момента държавата субсидира изключително слабо българската селекция в институтите. За съжаление частните селекционери не получават никаква финансова подкрепа. Бъдещето е на частното селекционерство, защото научните звена са по-тромави институции”, убеден е Панайотов.

Професорът посочи, че българските сортове пшеница в момента са подложени на сериозна инвазия от страна на вносните. В страната навлизат френски и австрийски, зад които стоят сериозни лобита. Но истината е, че те може да не се адаптират добре към нашите условия. А и със сигурност семената ще са по-скъпи, заради транспортни и други разходи.
Професорът е категоричен, че родните сортове пшеница са най-подходящи за българското земеделие. Качествата им са признати в световен мащаб и са по-успешни от създадените в страните- лидери в зърнопрозводството като Украйна, Русия и др.
Макар и позабравени, сортовете ни фуражна пшеница също са много хубави. Професорът е участвал в разработването на „Свилена”, „Тодора”, „Кристал”. Те не са типично фуражни, а са и хлебни сортове. Хлябът от „Свилена” е с по-малък обем, но ако брашното се смеси с „Милена” или „Янтар” се получава чудесен хляб.
Отлични качества има насъщния, произведен от новия сорт „Троя”, при който почти не се налага да се ползват подобрители. Проблем е, че с цел намаляване на себестойността на хляба, в момента производителите внасят сух евтин глутен. Това определено променя характеристиките и вкуса на хляба.
Проф. Иван Панайотов е категоричен, че ГМО- пшеница има по-лоши качества от селектираната по класическа технология. Той смята, че е подходящо създаването на ГМО при растения и храсти, които не се използват за храна от човека и селскостопанските животни. Добри резултати би имало при създаване на генно-модифициран памук, коноп и други влакнодайни култури.
В САЩ вече се появяват последствията от годините използване на ГМО-култури. Не само, че не е решен проблема с изхранването на човечеството, а са се появили проблеми. Американците вече свързват тези растения с увеличаването на стерилитета и безплодието, алергиите и др. Сега бъдещето е не в ГМО , а в прилагането на екологични и биологични технологии на производство.