Фермерът не заплашва преработвателя

21-и век. Ранна сутрин. Градска улица. Два магазина за хранителни стоки през десет метра. Два автомата за кафе пред всеки. Между тях на тротоара на малко трикрако столче е седнала баба и продава прясно мляко от крава в бутилки от кола и бира. Шест километра по-насевер. Същият град, същият век. Международно селскостопанско изложение. Автомати за кафе. Европейска мода. И един автомат за мляко. Хитро, удобно,сигурно. От хубавото никой не бяга. Има само два въпроса: 1. С какво се занимават европейските баби и 2. няма ли навлизането на този млекомат в България да предизвика революция у нас?

Основания много.
Търсенето на свежо прясно мляко е растяща тенденция не само в развитите страни. Хората търсят да си купят мляко от крава заради автентичния аромат, който се губи при преминаването му през мандрата: пастьоризация, UНТ обработка, стандартизация. Това е така нареченото фермерско мляко, което у нас бабите продават по ъглите на градските улици. За разлика от бабите млекоматът е сигурна гаранция, че млякото отговаря на всички хигиенни изисквания – европейски и човешки. Не е нужно машината за мляко да се свързва с водопроводна мрежа. Вътрешният гюм, ако е 100 литра, се мие във фермата на ръка. Ако е 200-300 литра има отделна миеща система.

Едно от опасенията на противниците на тези машини е хигиената на вътрешния млечен тракт. Там миенето се извършва автоматично – вода, загряване, детергенти, дозиране, плакнене. Тази машина може да продава както сурово, така и пастьоризирано мляко. В Италия , например, 60 на сто от клиентите предпочитат пастьоризираното, а 40 на сто - суровото мляко. Млекоматът има възможност за четири входа за закупуване на мляко: с монета, жетон, магнитна карта за верни клиенти и директно с ключ.

Има машини с опция GSM диагностика, управление и контрол и когато млякото свърши, алармира за зареждане. Дисплеят дава пълна информация за фермера, породата на кравата, химичния състав на млякото, масленост, час на последното зареждане, температурата на охлаждане. Не ти трябва мандра, магазин, продавач, баба, или да не можеш да мръднеш, за да продадеш млякото, докато в къщи те чакат 50 крави и 200-300 дка царевица, ако имаш такава машина. Млекоматите са вендинг-автомати, известни още като автоматични крави. Това е технологична иновация, която дава търговска свобода на млечните фермери, предпоставка за поевтиняване на млякото чрез елиминиране на посредническата верига, охлажда млякото до температурата на безопасно съхранение и то може да се купува денонощно от уличния млекомат.

Дава възможност за използване на собствени съдове и не обременява цената на млякото със скъпи опаковки. Така възниква следващият въпрос: кой може да си купи такава автоматична крава и как?

В Италия и Испания тази машина се продава с комлект 200 бутилки и се субсидира от държавата, оказва се не от любов към фермера или клиента, а заради екологичните програми в раздела опаковки, които всяко правителство в ЕС трябва да изпълнява.

Италианците, като отличници в този раздел дават само 10 на сто, а испанците са позакъсали и за да наваксат, дават 40 на сто. Много интересно нашето правителство дали изпълнява ангажиментите си към ЕС и ако да, със сигурност ще си подобри имиджа пред ЕС в раздела „Екология”. Още по-интересно е ако български млечен фермер иска да използва европейските програми по коя мярка може да го направи. Съгласно изследване на един италиански университет на всеки 100 л мляко се купуват 20 само бутилки. Така машината омекотява удара върху околната среда и би трябвало да бъде субсидирана по европейските програми за развитие на селските райони и у нас.

Всички смятат, че като дойдат, тези машини ще изместят мандраджиите. Няма такова нещо. Има квота за директна продажба, която е само една десета от националната квота. Разликата е че вместо от баби, рано сутрин и с известен риск ще си купуваме натурално санитарно гарантирано мляко денонощно от млекомат.

Фермерът не застрашава преработвателя. Фермерът не може да произвежда промишлени количества млечни родукти, това е по-скоро в услуга на консуматора, който обича интересните неща. Когато тези машини навлязат масово в България, което е въпрос на време, 80-90 на сто от тях ще бъдат собственост на преработватели или на магазини за хранителни стоки, защото засега на фермера му липсва нещо, което се нарича логистика, нещо, което преработватели и търговци притежават.

Сега преработвателите протестират, защото не са усетили тръпката. В свободните страни, където един преработвател много трудно може да купи с някакви пари депутат или министър, фермерите са свободни и равноправни граждани пред Търговския закон. В България , оказва се това още не е така, но също е въпрос на време, т.е. въпрос на интелигентност, технологична и търговска култура. И когато това стане какво ще правят бабите – няма да мръзнат по ъглите на градските улици, а ще си стоят в къщи да разказват приказки на внуците. Oт в. Гласът на фермера