Мурсалският чай (Sideritis scardica) расте на бедна почва, която обаче трябва да е варовита. Няма нужда от допълнително подхранване, но затова пък ще цъфти обилно на слънце. Растението, което вече е добило популярност като българската виагра, засадено в двора достига на височина 40 – 50 см, храстът може да се развие до 70-80 см в диаметър.
Листата са целокрайни, срещуположни, цветовете са събрани в класовидно съцветие. Цъфти през юли-август и тогава се събират целите стъбла. Изсушената билка има приятен аромат и слабо горчив вкус. Ненарязана може да се съхранява 2 години. Сега може да си засеете растението в сандъчета.
Кълняемостта на семената е слабо, малко над половината от тях ще покълнат. След това сандъчетата се покриват с найлон или стъкло. В края на април и през май стръковете се засаждат в градината в лехи, които са направени на 70 една от друга.
Между растенията се отставят 40–50 см. В началото се полива, а ако е сухо, редовно се окопава и плеви. Отвара от мурсалски чай се препоръчва при бронхит, помага при кашлица, действа отхрачващо и облекчава възпалените лигавици.
Помага при всички видове кашлица, гръдна жаба, енфизем. Една чаена лъжичка от изсушената билка се запарва в 200 мл вряща вода. Прави се запарка 15-20 минути, след което се прецежда. Пие се по 100150 мл преди ядене. Билкарите твърдят, че чаят е добро средство при хора, които имат сърдечно-съдови заболявания.