Нови проучвания на респираторния болестен комплекс при прасетата

Продължават проучванията върху етиологията на респираторния болестен комплекс (PRDC). С моноинфекция с Воrdetela bronchiseptica са възпроизведени белодробни изменения при малки прасета, които са се увеличили при коинфекция с Pasteurella multocida. Най-тежки промени и най-висока смъртност се е получила при прасетата, които освен с двете бактерии са третирани и с Fumonisin B1. Това показва, че Fumonisin B1 утежнява протичането на пневмонията, предизвикана от бактериални патогени (195).

В случаите на респираторни заболявания в Германия най-често са установявани алфа – хемолитични стрептококи и Actinobacillus pleuropneumoniae, а Pasteurella multocida като вторична инфекция, имаща отношение обаче в пневмонията. При бактериологично изследване са установени в 32 на сто от изследваните прасета Pasteurella multocida, 28,5 на сто Actinobacillus pleuropneumoniae, 12 на сто стрептококи и 10 на сто Haemophilus parasuis. При изследването на белите дробове чрез имунохистохимия обаче 87 на сто от случаите са били положителни за Mycoplasma hyopneumoniae, 65 на сто за вируса на PRRS, 54 на сто за PCV2 и 2 на сто за инфлуенчен вирус.

В Литва в 72 на сто от свинефермите е доказан PRRS, в 86 на сто Mycoplasma hyopneu-moniae, в 29 на сто Actinobacillus pleuropneumo-niae и в 33 на сто Haemophilus parasuis.

При прасета с плеврит са установени антитела срещу повечето респираторни патогени и не е могло да се определи специфичен причинител чрез бактериологично и серологично изследване. Най-често свързани с плеврита са били Actinobacillus pleuropneumoniae и в по.малка степен Mycoplasma hyopneumoniae. Мигрирането на ларви на Ascaris suum предизвиква директни физични поражения на респираторния тракт, което улеснява действието на другите патогени. В същото време това компроментира имунния отговор на прасетата от ваксинация.

Плевритът и срастванията са често явление при закланите угоени прасета в Испания, Дания, Италия и Белгия. Белодробни изменения се установяват още при отбитите прасета, което предполага, че проблемът при подрастващите прасета и прасетата за угояване започва от тук. Причинители на респираторните заболявания са изолирани и от заклани SPF – прасета, за което няма обяснение, но се предполага заразяване по време на почивката преди клането или замърсяване след клането.

Възрастта на отбиване и броя (гъстотата) на отбитите прасета в бокса влияят значително върху честотата на плеврита. Фактори като прегрупиране, прехвърляне, пренаселване, непрекъснато производство и други грешки в технологията спомагат за поява на респираторните заболявания. Пневмонията и плевритът при закланите угоени прасета е по-често явление и по-обширно при мъжките кастрирани, отколкото при женските прасета.

Това не може да се обясни с анатомични разлики и е възможно имуносупресията от кастрацията или различието в поведението (агресивността при мъжките) да оказват влияние. Продължава да се усъвършенства диагностиката на PRDC. Напоследък се прилага полимеразната верижна реакция (PCR) за за доказване на Mycoplasma hyopneumoniae и Haemophilus parasuis в белите дробове.

Един от ефективните методи за профилактика на PRDC е спазването на технологичния принцип „всичко пълно – всичко празно”. Третирането на отбитите прасета с пулмотил (тилмикозин) по 400 ppm във фуража води до увеличаване на телесната маса на 20 – седмична възраст (73,13 кг при опитните срещу 70,52 кг при нетретираните) и намаляване на смъртността и принудителното клане (6,36 на сто срещу 8,18 на сто респективно).

В друго изследване ефектът от третирането на отбитите прасета с пулмотил не е проличал ясно, но такъв е могъл да се отчете в края на угоителния период Третирането с цефолоспорин е спомогнало за контролиране на Actinobacillus pleuropneu-moniae и Haemophilus parasuis при отбитите прасета, а третирането с Tulаthromycin (Draxxin) – за контролиране на Mycoplasma hyopneumoniae при прасетата угояване. И в друго изследване се потвърждава ефективността на Tulаthromycin при респираторни заболявания, свързани с Haemophilus parasuis и Bordetella bronchiseptica. Действието му се равнява на амоксицилин, който е одобрен в ЕС за третиране на респираторни заболявания, предизвикани от тези два причинителя. Два дни след еднократно инжектиране с Tulаthromycin се наблюдава клинично оздравяване – изчезване на респираторните признаци.

Някои автори не намират разлика в ефекта от метафилактичното третиране по отношение на среднодневния прираст между Tulаthromycin, инжективен тиамулин и флорфеникол. В случай на остро респираторно заболяване флорфениколът е дал положителен ефект още на 24–ия час след първата инжекция.

Ganapork (спирамицин) спомага за добрата адаптация на прасетата, събрани от различни места – среднодневният прираст е с 15 на сто по-висок и конверсията на фуража с 1,43 кг подобра в сравнение с третираните с тилозин. Пероралното третиране с антибиотици допринася за контролиране на респираторните заболявания и по индиректен път – като променя състава на чревната флора и намалява съдържащите ендотоксин грамотрицателни бактерии. Липополизахаридите (ендотоксините) могат да предизвикват симмптоми на треска и шок и да увреждат алвеоларния епител, по този начин допринасяйки за секреция на серозна течност в алвеолите и предизвиквайки кашлица.

Разпадането на чревната флора следователно може да стартира системен възпалителен синдром, който може да бъде объркан със симптомите на пневмония . Разработената в Испания растителна хранителна добавка My 0630D, съдържаща фитостероли, усилва имунния отговор и по този начин намалява смъртността при прасетата угояване. От в. Гласът на фермера