Начини на отглеждане на токачките

С усъвършенстването на методите за отглеждане на токачките се забелязва все по-голямо изискване от тяхна страна както към отглеждането, така и към храненето. По-широко разпространетие е получило отглеждането на подрастващите родители и разплодните стада по полуинтензивен начин – подово с дворове за разходка, а токачките за угояване – подово или в клетъчни батерии. Някои световно известни фирми препоръчват и отглеждат в затворени помещения както стадата за разплод, така и хибридите за угояване – бройлери. Други фермери са стигнали до извода, че месото на бройлерите, които се отглеждат в затворени помещения, има по-ниски качествени показатели, което се изразява в намаляването на вкуса на дивеч и предпочитат полуинтензивното им отглеждане. Така най-често се използва принципът на двуфазно отглеждане, както на подрастващите птици за разплод, така и на тези за угояване.

ДВУФАЗНОТО ОТГЛЕЖДАНЕ се доближава най-много до биологичната специфичност на токачките и е най-изгодно. През първата фаза до 5-6седмична възраст младите птици се отглеждат в затворени отопляеми помещения. Те се държат до 3-седмична възраст в напълно затворени помещения, а след това, ако времето позволява, се пускат на разходка в закрит двор рано напролет и в открит двор, след като времето се затопли. След навършване на 5-6-седмична възраст те се пренасят в друго помещение за свободно отглеждане (втората фаза). Възможна е и ТРЕТА ФАЗА в птичарника, в който носачките ще снасят яйца.

ПЪРВА ФАЗА НА ОТГЛЕЖДАНЕ

Използват се познатите у нас помещения за малки пилета, затворени, отоплявани, с вътрешен закрит двор (или част от помещението) за разходка при неблагоприятно (студено) време.

Площта на двора за разходка трябва да бъде поне четири пъти по-голяма от площта на помещението. Ако дворът е външен, той се загражда със ситна телена мрежа, висока 2 м, върху която се опъва полиетиленово платно или друг материал, който пази малките токачета от ветровете, тъй като в младата си възраст те са много топлолюбиви. Две седмици преди получаване на малките токачета помещението се почиства основно и се дезинфекцира по установения от органите на ДВСК ред.

Застила се с 8-10 см чист постелъчен материал - ситен талаш без стърготини. Сламата трябва да се избягва или да бъде много чиста. Замърсената слама съдържа плесента аспергилус, към която токачетата са много чувствителни и заболяват от аспергилоза. Аспергилозата се проявява с нарушения в дихателните пътища, белия дроб, птиците “хъркат” и се лекуват трудно.

Върху постелята се нареждат преградите, поилките, хранилките и над тях - изкуствените майки. Затворените помещения се свързват с дворовете за разходка с отвори с врати с размери 80х55-60 см. При отглеждането на повече птици помещението се разделя на секции за по 400-500 птици, за да има спокойствие в стадото.

Секциите се преграждат с телена мрежа до тавана. Токачките са страхливи птици, при силна уплаха се събират накуп в някой от ъглите на секцията и ако са много, се задушават и смазват При традиционното отглеждане помещението се разчита така, че върху един кв.м от подовата площ да се настанят до 15-20 токачета при липса на възможност за разреждане.

При промишлено отглеждане в модерни птичарници с лъчисто отопление и с регулируем микроклимат гъстотата може да се увеличи за подрастващи родители до 3-седмична възраст по 30 броя и до 6-седмична възраст - до 18 броя, и за бройлерите съответно 40 и 20 броя/кв.м. Когато се отглеждат по-малко пилета от еднодневна възраст, е рационално първоначално да се използва само една - отопляваната част от постройката. С израстване на птиците им се предоставя все по-голяма подова площ: от 1-ия до 6-ия ден по 22 пилета на кв.м, от 7-ия (след като се премахнат пръстените под изкуствената майка), до 28-ия ден - по 12, а след 29-ия ден - по 5 броя на кв.м. Тези норми са установени опитно и трябва да се спазват. Известно е, че

ГЪСТОТАТА ОБУСЛАВЯ ПОВЕДЕНИЕТО И РЕАКЦИИТЕ НА ПТИЦИТЕ

При пренаселеност и липса на жизнено пространство тези много подвижни птици са неспокойни. По-силните се застояват около хранилките и когато не се хранят, слабите и по-страхливите не се хранят добре, гладуват и изостават в развитието си. Ако токачетата са разделени по пол, в люпилната се препоръчва първите 7 дни мъжките и женските да бъдат държани в отделни пръстени под изкуствената майка.

Редовното им хранене и поене зависи от продължителността и времето на осветление в пилчарника. Малките токачета се хранят и пият често вода, което изисква осветлението през първите две седмици да бъде непрекъснато по 24 часа в денонощието, а след това до края на първата фаза на отглеждане - 20 часа. От 6-та седмица помещението се осветява 12 часа, а след това 9 часа. При започване на подготовката за снасяне режимът на осветление се променя. При традиционното отглеждане увеличаването на продължителността на осветлението започва през първата половина на януари, така че за 7-8 седмици или до края на февруари да достигне 14 часа светло време в птичарника.

Изкуственото осветление се преустановява, когато продължителността на деня достигне 14 часа (средата на април). С използване на предлагания режим на осветление се постига равномерно пронасяне на цялото стадо и се намалява броят на малките, негодни за люпене яйца. Изкуственото осветление трябва да бъде с мощност 2,5 Вт на 1 кв.м от подовата площ. Включва се в точно определено време. Някои специалисти препоръчват кацалките да се осветяват през нощта слабо – 0,1-0,2 Вт/ кв.м. През деня е достатъчно естественото осветление, ако съотношението на прозорците към подовата площ е 1:8 до 1:10.

КАТО ТОПЛОЛЮБИВИ ПТИЦИ ТОКАЧЕТАТА СЕ НУЖДАЯАТ ОТ ПО-ВИСОКИ ТЕМПЕРАТУРИ ПРЕЗ ПЪРВИТЕ СЕДМИЦИ СЛЕД ИЗЛЮПВАНЕТО

Температурата в помещението през първия месец трябва да бъде 26 г, до 40-ия - ден 20 г, а след това около 18 г, а под изкуствената майка по дни: 1 – 2 - 36 г, 3 – 7 - 34 г, 8 – 14 - 32 г, 15 – 21 - 30 г, 29-35 - 23-24 г и до 40-ия ден 20 г. По-високите температури са необходими, тъй като терморегулационната система на организма на младите токачки се развива много бавно и те са напълно беззащитни към резките температурни промени в околната среда.

Току-що излюпените токачета са покрити с пух. В края на първата седмица се появяват първите опашни и махови пера. Около 20-ия ден израстват перата на гърба, а пълното оперение, характерно за вида, токачетата придобиват в края на четвъртата седмица. Тогава те са защитени срещу студа, макар и малко, и могат да се пускат на разходка на двора в топло време при температура на въздуха над 20°C. Относителната влажност на въздуха трябва да се контролира в рамките на 65-70 на сто. Oт в. Гласът на фермера