На съвременния етап, изхождайки от времето, площите, произведената продукция, брутния доход и реализираната печалба, лечебните видове могат да се отнесат към многотонажните, малотонажните или към новите и перспективни култури, пише в. Гласът на фермера.
Към многотонажните култури се отнасят тези, които са отглеждани отдавна, на големи площи и от тях са получавани много тонове суровина. За тях в литературата са посочени много начини за размножаване и култивиране, произвеждат се у нас и в другите страни семена и посадъчен материал от ценни, съществуващи и новоселекционирани висококачествени сортове, има осигурен пазар и възможност за изгодно реализиране.
Към групата на многотонажните отнасяме следните лечебни растения, като посочваме и препоръчваме пригодните сортове: Поливитаминна шипка – Вебецина 115, Силибум – Силмар, Лечебна лайка – Лазур, Бисабололна, Валериана – Шипка, Дилянка, Беладона – Атропа 1029, Индийски татул – Инка, Жълт мак – Глауцин 426, Глауцин поли, Пиперитна мента – София, Тунджа, Маточина – Мелиса 2, Мащерка – Кресна, Слава, Паган, Градинска чубрица – Лозенка, Лечебна ружа – Роса, Босилек – Юбилеен, Лечебен невен – Календа, Гипсофила – Самоков 477, Градински чай – Десислава, Бял риган – Хеброс, Блатно кокиче – Снежинка, Вълнест напръстник – подобрена популация (ПП), Сантонинов пелин – Китен, Едногодишен пелин – Френска ПП Към малотонажните и новите лечебни растения отнасяме онези видове, с култивирането на които се получават малки количества суровина, което не значи, че те са по-малко важни.
Тук са посочени видовете, които дават скъпа и много ценна суровина – левзея, сератула, жен-шен, китайски лимонник, кръвен здравец, шлемник, ехинацея и др. важни за лечебната практика култури.
Видовете от тази група са били и са обект на задълбочени изследвания у нас – интродукция, селекция, начини на размножаване, изменчивост на биологично активните вещества, и които са послужили за изготвяне на съвременни технологии за култивиране в съответствие с почвено-климатичните условия на България.
Към групата спадат следните култури: Женшен, Левзея, Сератула, Златен корен, Китайски лимонник, Арония, Шлемник, Ехинацея, Кръвен здравец, Секуринега, Розмарин, Цитрална мащерка, Гераниолна мащерка, Планинска чубрица, Ангелика, Селим, Червен напръстник, Бял равнец, Ранилист, Седефче и др.
Разделянето на лечебните растения на групи е динамично и временно. То обхваща период от последните 50-60 години, в който са отразени резултатите от научните изследвания в институтите на БАН, Института по розата, етеричномаслените и лекарствените култури – Казанлък, Опитната станция в гр. Самоков, НИХФИ, ДСО „Фармахим”, София, ЦКС „Билкокооп”, София.