Борбата с плевелите при рапицата - важно звено в технологията

Рапицата е култура, към която земеделските кооперации и фермерските стопанства, проявяват все по-нарастващ интерес. Плевелите обаче оказват пряко конкуриращо влияние по отношение на жизнено важните фактори за развитието и предизвиквайки силно понижение на биологичния й потенциал. Този факт предопределя значимостта на проблема за борбата с плевелите като важно звено в технологията на отглеждане на рапицата. Плевелите влошават също и качеството на продукцията. Важно обстоятелство е и това, че като междинна култура рапицата трябва да оставя площта след себе си чиста от плевели. С икономическо важно значение при тази култура са полският синап и дивата ряпа, които са от едно и също семейство - Кръстоцветни. Семената на тези плевели не се отделят при почистването, което води до понижаване качеството на рапичното масло, а от друга страна, те оказват неблагоприятно влияние върху чистотата на семената при семепроизводните посеви. Проблем са и самосевките на зимните житни култури, които са най-подходящият предшественик на рапицата. Ако площите, върху които ще се създават посевите, са заплевелени с многогодишни коренищни и кореново издънкови плевели, борбата с тях трябва да се изведе предварително при предшественика. За целта е необходимо третиране на стърнищата с тотални хербициди на база глифозат (раундъп, глифоган 480 СЛ, глифодин 360, глифозат, глифос, космик, НАСА 360 СЛ) в доза 400-1200 мл/дка. Изораването на третираните площи трябва да стане след две-три седмици, за да може системният тотален хербицид да се транслоцира до кореновата система на плевелите. Предсеитбените плитки обработки на почвата, валирането преди и след сеитбата създават благоприятни условия за бързо и равномерно поникване на рапицата, в резултат на което тя е по-конкурентоспособна по отношение на плевелите и самосевките. Изследванията ни в тази насока показват, че най-висок ефект в борбата с плевелите се постига при съчетаване на висок агрофон със селективни хербициди. Третирането с хербициди може да се проведе в различни срокове - преди сеитба, след сеитба преди поникване или по време на вегетацията на културата. Висока ефикасност срущу едногодишните двусемеделни и едносемеделни плевели и срещу самосевките показаха хербицидите девринол 4Ф (450 г/л напромид), внесен преди сеитба с плитко инкорпориране в доза 300-350 мл/дка търговски продукт; бутизан СК (400 г/л метазахлор) - 400 мл/дка и султан 500 СК (500 г/л метазахлор) - 240 мл/дка, внесен след сеитбата, преди поникване на културата. Хербицидната ефикасност достига до 98 процента в началния етап от развитието на културата, когато е най-уязвима на отрицателното въздействие на плевелите. Бутизан СК и султан 500 СК могат да се прилагат и вегетационно във фаза 2-4 лист на рапицата, но в този случай е отчетена по-ниска хербицидна ефикасност (80-90 процента). Хербицидът комодор (720 г/л бутам) в доза 400 мл/дка, приложен след сеитба преди поникване, е с много добър ефект срещу двусемеделните плевели. Когато площта е със смесен тип на заплевеляване този хербицид, трябва да се прилага в система с граминицида фузилад С (125 г/л флуазифоб-П-бутил) в доза 150 мл/дка, при което се достига до 95 процента хербицидна ефикасност. По време на вегетацията във фаза 2-4 лист на културата срещу двусемеделните плевели може да се третира с лентагран (640 г/л пиридат) в доза 150 мл/дка, а при комбинацията му с фузилад С - 150 мл/дка, е отчетена 93 процента хербицидна ефикасност. В случаите, когато площите са чисти от двусемеделни плевели и се налага да се извежда борба само с едносемеделните плевели и самосевките, трябва да се третира с граминицидите фузилад супер (125 г/л флуазифопбутил) в дози 150 мл/дка, фузилад форте 150 ЕК (150 г/л флуазифопбутил+прилепител) - 50 мл/дка или набу екстра (125 г/л сетоксидим) - 150 мл/дка. Хербицидът базагран (480 г/л бентазон) се оказа фитотоксичен за рапицата, причинявайки инхибиране на растенията и разреждане на посева. Успешно изведената борба с плевелите в условията на проведеното проучване води до двукратно увеличение добива на суха биомаса и растителен протеин, а семенната продуктивност с около 30 процента.