С есенната оран на лозята се цели да се подобри структурата на почвата, за да се задържи повече влага в нея от есенните и зимните валежи, да се унищожат плевелите и да се подобри аерацията в горния почвен пласт и в подпочвените хоризонти. С тази оран се създават условия за протичане на микробиологичните процеси за обогатяване на почвата с хранителни вещества. У нас есенната оран се извършва след гроздобера в края на октомври и първата половина на ноември.
В районите, където есента е по-топла и продължителна, тя може да се направи и в началото на зимата. Оре се преди загрибването на лозите. Извършва се дълбоко - на 20-30 см, с тракторен плуг с предплужник, като дълбочината се определя от дължината на подложката и дълбочината на разположението на кореновата система. Когато корените са разположени много надълбоко, есенната оран се прави на дълбочина 25-30 см, без това да причинява повреди по тях.
Това не може да се постигне с лозарско плугче. Където обаче е невъзможно да се оре с машина поради това, че разстоянието е малко, примерно 1,50 м, това се прави с добитък и лозарско плугче. Когато лозите са засадени на 1,5 м, във всяко междуредие се прокарват по 5 бразди с плугчето. При това, за да се улесни през есента загрибването на лозите, есенната оран се извършва така, че плугът да обръща пръстта към лозите. В лозята, които се отглеждат без подпори или са на единични колове, дълбоката оран през есента се прави в две посоки - на кръст. Там, където не е възможно да се оре лозето, есенната обработка се прави на ръка, като почвата се копае на дълбочина 20 см с права лопата.
Загрибването на лозите е агротехническа мярка, която се извършва след есенната оран, след като опадат листата на лозите, но преди настъпването на силните студове. В загрибните райони лозята с чашовидна формировка и приземен Гюйо се режат и загрибват задължително. Това е особено важно за десертните сортове, които са по-чувствителни на ниските отрицателни температури.
