Иван Кабуров имаше реален шанс да оглави авторитетната Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция на отчетно-изборното събрание на 25 април. Беше предложен от колегите си, които насърчително го подкрепиха, но той си направи самоотвод. Пошегува се, като каза, че предпочита да председателства събрания около масата. Така Кабуров бе избран за заместник-председател.
Малко по-късно беше напълно искрен, когато сподели, че не може да се ангажира със задачата да представлява пред Министерството на земеделието бранша, тъй като от заниманията в стопанството му запълват повече от 12 часа на ден и всеки ден. И оттам нататък продължи така:
„Имам много работа. Сутрин се будя в 5 часа и отивам да посрещна работниците в оранжерията. Изпращам нощния пазач, а те започват да берат краставици. Аз отивам да включа инсталацията и да полея ранното зеле на полето. После се отправям към тримата трактористи, които започват работа в 7 часа. Завеждам ги на полето и обяснявам каква им е работата за деня. Цял ден съм между тях, а когато си тръгнат в 15:30 часа, се качвам на трактора и продължавам оттам, докъдето те са стигнали. Аз съм във всяко едно нещо в стопанството ми, защото трябва да видя кое как се върши. Трябва да има надзор и в това съм сигурен. Иначе всичко може да закъса.
Това може би се да дължи на трудолюбието ми и на невъзможността да управлявам хората. Хората имат нужда да бъдат управлявани.
После отивам да огледам зелето и да видя трябва ли да го напръскам с нещо.
Към 22-23 часа се прибирам вкъщи, за да си почина. Лягам си и ако баща ми сутринта в три часа не е закарал краставиците да ги продава на тържището, отивам да му помогна.
Ако аз се скатая, ако се откъсна от това ежедневие, нашият бизнес ще се занемари тотално.
Аз съм реален земеделски производител, а не агробизнесмен. Семейството ми - жена ми, аз, баща ми, майка ми и децата ми, си изкарваме прехраната. Като махна разходите, ни остава толкова, колкото за една заплата. Обаче ние сме си директорите. Нас ни привлича привързаността към земята и продукта, който произвеждаме. Тази традиция сме наследили от прадедите ни. Ние сме четвърто поколение земеделски производители.
Дядо ми имаше 150 овце още през комунизма и спеше по три часа на нощ. Другият ми дядо имаше коне и ги сменяше постоянно. Аз от 90-та година съм заработил на полето, още когато бях на 10-12 години. И не съм спирал оттогава. Затова съм свободен човек. Не съм роб на работата си, защото тя ми доставя удоволствие. Ако си позволя да не работя по цял ден, като легна не мога да заспя. Започвам да си мисля какво съм пропуснал да направя. Явяват ми се лоши мисли, сънувам кошмари. А когато съм уморен, си спя най-спокойно и сънувам щастливи, хубави сънища.
Не ме съжалявайте, че работя много. Мисля, че ненормалното е да седиш в кръчма или заведение. Работата е удоволствие, изобщо не ми пречи. Животът е пълен с вълци, които могат да те разкъсат във всеки един момент. А моята работа е при растенията, които виждам как растат и това ме радва. Имам 10 кучета, които бягат с мене. Щастливи сме с гълъбите на баща ми. Това е един поминък, който ние сме длъжни да доусъвършенстваме и да не го оставяме да се разбива във времето. Трябва да го прерадем на нашите деца и те да се научат да работят, защото връзката със земята и на тях ще им доставя удоволствие. Сега са още ученици, най-добрите са във випуска.
Назначавал съм досега двама управители, но повече съм страдал от тях, отколкото да съм усещал помощ. Единият ми открадна препаратите. Всеки гледа ден за ден, никой не гледа за връзките и постоянството, които създава живота.
На мен всички са ми приятели. Ако звънна на някой, ще дойдат 100 човека да ми помогнат. И затова всеки си мисли, че е лесно, че съм късметлия. Но това не се постига само с един разговор по телефона. Трябва цял живот да си се раздавал за тях! 10 процента от оранжерийната ми и полската ми продукция отиват при приятелите. Точно, когато не очакват, им звънна на вратата и им дам кашон с краставици. Аз обичам да раздавам, но това не е просто раздаване. Така градя приятелство, защото знам, че в труден момент всеки ще ми помогне.
Моите оранжерии са дигитализирани, но всичко си иска работа.
Трябва да използваме и занапред да увеличим кандидатстването с европроекти. Аз съм се възползвал от тях. Направил съм оранжерията на майтап по мярка 4.1, после си закупих пак с европроект техника. Някой път съм на загуба, но ми остава базата, която имам благодарение на тези инвестиции.
Призовавам всички земеделски производители да се разрастват само с европроекти и да си модернизират стопанствата по европрограми. Защото това са наши пари, които Европа ни ги дава. Изискванията, за да ти одобрят проекта, не са кой знае колко. Трябва да направим така, че тези пари да отидат при реалните производители, а не при шмекерите. Те вече започнаха да отпадат, защото има контрол. Всеки един реален производител, особено ако е от приоритетен сектор като нашия, има шанс да получи финансиране, защото бюджетите са много високи сега, не е както преди много години, когато имаше измами. Общо взето се поизгладиха нещата.“
