Берковица иска да забогатее от ягоди

13-11-2003 г. "Елате напролет, тогава ягодовите растения ще са изпълнили междуредията. Ще са като зелен килим, проснат между двете възвишения на планината. Сега само са добре прихванали се изходни стръкове", обяснява какво е направил от доскоро пустеещи площи в подножието на Ком 60-годишният агроном Никола Михайлов от Берковица. До неотдавна това място в местността Крушата е било обрасло с къпини и коренища. Поне 15 години плуг не е разоравал земята, пише в. Стандарт. В ранна есен с много труд Михайлов го превърнал в плантация за ягодов разсад. Засадил е седем елитни сорта от царския плод. "Най-голяма е площта ми със зенга", обяснява земеделският спец. Това е сортът номер едно в Европа. В Германия го боготворят - заради дребните плодове от него правят различни сладка, замразяват го за нуждите на сладкарската индустрия. Засадил е и редгаунтлен - английски сорт, и белманил - белгийски. Ще предлага и от холандския горела, и от френския белруби. Завъдил е стръкове и от американския покахонтес. Дълги години Никола Михайлов е отглеждал ягоди в берковския АПК. Като агроном трябвало да търси най-добрата технология, елитни сортове. Плодовете го срещнали с италиански специалисти, които според него и до днес са ненадминати в бранша. Тази култура си има свои капризи, но в крайна сметка червеният плод става най-вкусен в определени райони. Нужно е особено съчетание между климат, почви, въздух запомнил от италианците Михайлов. След ликвидацията на АПК Михайлов решил да се спасява с кръчмарство. Открили заведение с жена си в село Бързия. Минавали клиенти, той пекъл кебапите и кюфтетата, често сядал с тях и на масата на някоя чашка. Весело било, но не свикнал с новата си професия. "Теглеше ме земята", признава сега агрономът. И решил - връща се в професията. От всички култури в Берковица най-виреят ягодите и малините и той се захванал с тях. В началото отглеждал растенията за плод, после се насочил към производството на разсади. Преди 15-ина години тук бил най-големият в страната разсадник за тези култури. Върху 2000 дка произвеждали годишно по 52 млн. стръка. Товарели ги на камиони за Русия, Украйна, Македония. Познанията и връзките му от онова време му помогнали да се ориентира бързо в новия си бизнес. Най-напред потърсил старите си познати от института в Костинброд. Оттам купува т.нар. изходни растения, които размножава в своите плантации. Още 10-15 нови сортове учените изпитват на неговите площи. След година-две ще обяви за продан и корени от тях. "Ягодата е доходна култура", твърди Михайлов. И понеже в района има нужда от поминък, той решил да възроди производството на дребния плод. А то започва от разсада. Затова е арендувал 200 дка, ще прави най-големия в страната разсадник. Убеден е, че много хора биха отглеждали ягоди, ако имат откъде да се снабдят с първите корени. Той ги предлага на пазара от 1994 г. и вече си има постоянни клиенти от Петрич, Сандански, Тутракан. Повечето от тях търсят пазарните сортове - ранните, които стават готови за пазара в началото на май, и такива, които са подходящи за отглеждане в оранжерия. И при двата случая се печели - кг от такава продукция се продава по 6 лв.