Родината на белия синап е Азия, но той е разпространен в цяла Европа, Африка, Азия и Северна Америка. От семената се приготвя силна трапезна горчица. Младите листа и стъбла имат силно лютив вкус и се предлагат към различни ястия, или пък се прави салата. Свежите листа и клонки са богати с витамини и минерални соли. Семената съдържат 35% масло, чиято основна съставка е синалбин.
Белият синап е едногодишно растение с височина 30 – 60 см. Долните листа са едри и пересто насечени, а горните са по-дребни, неправилно насечени, къдраво назъбени, покрити с космици. Цветовете са жълти, събрани в гроздовидни съцветия. Плодът е шушулка с остра човка. Семената са закръглени, жълто-червени, до бледокафяви и сивокафяви. Запазват кълняемостта си до 3-4 години.
Понася студа
Белият синап понася студ и суша, но ако искате да получите качествен добив, трябва да му осигурите добре обработена, с оптимални влажност и хранителни вещества почва. Той понася ниски температури и продължително замръзване на почвата. Затова е възможна и предзимната сеитба, но най-добре в песъчливо – глинестите почви. Реагира добре на органично-минерално торене. Когато се отглежда за семена настенето го след житните култури или след богато торени зеленчуци, но не след след кръстоцветните.
Засейте до пролетта
Засява се преди зимата или в ранна пролет на редове 40-45 см между тях – 70-80 г на 100 кв.м. През вегетацията посевът трябва да е чист от плевели и да не се допуска нападение от земни бълхи, които надупчват силно листата. Листата са готови за прибиране след около 100 дни, но не трябва да се засушава. Когато растението е оформило 4-5 лист, тогава листата се изрязват заедно с дръжките и се завързват на връзки. Семената се прибират, когато долните и средните шушулки придобият жълт цвят.