Неочаквани брънки от веригата на вирусната еволюция

Всяка година в различни части на света се появяват нови вирусни инфекции, които предизвикват тревога и очертават неочаквани брънки от веригата на вирусната еволюция.

През последните години извънредно много зачестиха съобщенията за изолирането на нови вируси, които бяха определени като Парамиксовируси, и които предизвикват масови заболявания по много животни, както и предимно тежки, смъртоносни енцефалити по хората.

През септември, 1995 г. в една конеферма край Бризбън, Австралия се появи неочаквано тежко респираторно заболяване от което умряха 13 жребци, а треньорът на фермата почина с тежки грипоподобни симтоми. Изолиран бе вирус, наречен Хендравирус. По-късно това заболяване започна да се появява периодично в крайбрежните австралийски градове.

През следващата година бяха установени енцефалити сред свинегледачи в Северна Индонезия. Появи се широка епизоотия сред свинете в джунглата край село Нипа, Индонезия с респираторни и нервни признаци. Изолираният от австралийците вирус бе наречен Нипавирус. Поради силното разпространение на този вирус бяха избити около 1 200 000 болни и контактни свине. По непълни данни с признаци на енцефалит умряха около 330 свинегледачи от заразените ферми.

През 1998 г. от свинеферма с репродуктивни смущения бе изолиран т.нар. Менангълвирус, а Тиоман вирус бе доказан в урината на прилепите Летящи лисици. Всички тези нови вируси се оказаха парамиксовируси и имаха за основен гостоприемник едри прилепи от разреда Хироптера – (Ръкокрили), наречени Летящи лисици. В Бразилия бе изолиран също от прилепи подобен парамиксовирус.

Поради сходните им свойства повечено от тези вируси бяха обединени в ново семейство – Хенипавируси. Тези вируси имат особени биологични свойства. Всички те са силно патогенни за човека. Освен това инфектират бозайници от 5 различни разреда.Това им отрежда биоопасност на ниво 4 и с тях се работи само в специални лаборатории с безопасни костюми.

Животните боледуват с тежки респираторни и нервни признаци, които водят до висока смъртност. При конете се появяват локални едеми, а по късно и нервни явления. При свинете наблюдаваме висока температура с тежка кашлица. По късно и при тях се появяват признаци на енцефалит.

При хората заразяването се явява главно като тежък акутен енцефалит

Понякга той хронифицира. Привидно дълго време след оздравяване енцефалитът се появява повторно. Особено тежки епдемии, причинени от Хендравируса, се разразиха през последните години в Бангладеш.

Естествените резервоари на тези инфекции са прилепите от видовете Летящи лисици. Това са сравнително едри прилепи, които тежат до 1 кг. Те нямат устройства за ехолокация, но за сметка на това имат големи очи и добро обоняние, които им помагат да намират бързо плодовете по дърветата. Защото те са фруктоядни. Те са разпространени главно около Индийския океан – Мадагаскар, Африка, Австралия, Индонезия, Индия, Пакистан и някои арабски страни. Вероятно се намират и в други страни и райони. В България няма данни за техното разпространение.

Летящите лисици са основен резервоар на опасните Хенипавируси. Особеното е, че те не боледуват от тези инфекции, въпреки, че 60–70 на сто от тях са вирусоносители. Насъмнено, инфекцията сред прилепите е предимно чревна и се пренася между тях главно по фекално орален път.

Интересно е как тази инфекция се пренася на свинете и хората, след като тези прилепи са фруктоядни, а не кръвосмучещи както прилепите вампири от Южна Америка? Австралийски изследователи смятат, че при яденето на плодовете (банани и др.) тези прилепи ги обливат с инфекциозна слюнка и когато остатъците им падат на земята свинете ги доизяждат. Така свинете се заразяват чрез полепналата по огризките слюнка.

В нашата страна Хенипавирусните инфекции не са устновени, но възможностите за заразяване с нахапани южни плодове не са за пренебрегване. Затова ние трябва добре да ги познаваме.
От в. Гласът на фермера