Оидиумът е опасен до прошарване на гроздето

14-08-2008 г. По щетите, които нанася на лозята у нас, оидиумът се нарежда плътно на второ място след маната. Впрочем българското име на тази болест е брашнеста мана. Народът я нарича още пепелница, а някъде и кюлеме. На тази болест са изложени лозята из цялата страна, но най-често се разпространява в по-топлите южни и югоизточни райони и по Черноморието. По асмите я има почти навсякъде. Причинява я гъбичката Uncinula nekator (Oidium tuсkeri), която се развива по всички зелени части на лозата – листа, леторасти, реси, гроздове. По листата се виждат отначало жълтеникави леко издути петна. Скоро те се покриват отгоре и отдолу със сивобял налеп, приличащ на пепел, откъдето идва и народното име на болестта. Изтрие ли се налепът, виждат се множество тъмнокафяви до черни точици. Това е характерен белег, по който всеки може да я различи от други болести. Подобен вид имат пораженията и по другите зелени части. Благоприятните фактори Заразяването започва още в ранна пролет. За това е достатъчна температура от 8ºС.. Най-благоприятната температура за развитие на болестта обаче е 25-30С, поради което пораженията в по-хладното време по-трудно се забелязват, но със затоплянето стават все по-чувствителни. Влажността също благоприятства развитието на оидиума, но основно то зависи от температурата, така че и при относително по-сухо време пепелницата, за разлика от маната, силно се разпространява. При температура над 30ºС развитието й се забавя. Рекордно високите температури, които бяха отбелязани досега през това лято и ниската влажност несъмнено са спрели нейното развитие, но пораженията са нанесени, а възможностите да продължи да се развива не са отминали. Ако за маната се смята, че е опасна до наедряването на зърната колкото големината на граховите зърна, оидиумът ги напада до прошарването. Мерките Борбата срещу тази болест се води с различни средства. Не са без значение филизенето, кършенето и колтученето. Тези зелени резитби, извършени навреме, осигуряват и по-добро напръскване на растенията. Използват се различни препарати, някои от които са посочени в приложената таблица. Пръсканията трябва да започнат преди цъфтежа при дължина на леторастите 10-15 см със съдържащ сяра препарат (акоидал ВГ, тиовит джет 80 ВГ, тиозол 80 ВП). Второто пръскане е добре да се направи с в началото на цъфтежа с някой от препаратите с предпазно действие, а следващите 4-5 през 7-14 дни, като се прибегне и до препарати с лечебно действие, особено след констатиране на нападението. Не бива да се разчита само на един препарат. Сменяйте ги, като се съобразявате с карантинния срок, особено с наближаване на беритбата. Някои регистрирани препарати за борба с оидиума Фунгицид Действие г;мл КС Тиозол 80ВП Предпазно 25 20 Анвил 5 СК Предпазно и лечебно 2 30 Еклер 49ВГ Предпазно и лечебно 2 35 Шавит Предпазно и лечебно, 2 20 Бампер 25 ЕК Предпазно и лечебно 2 30 Болеро 12 ЕК Предпазно и лечебно 2 14 Куадрис 25 СК Предпазно 7,5 21 Кумулус ДФ Предпазно 20-30 20 Олимп 10 ЕВ Предпазно и лечебно 0,025 30 Еклер 49ВГ Предпазно и лечебно 0,05 35 Пънч 40 ЕК Предпазно и лечебно 0,005 60 Систан супер 24 ЕК Предпазно и лечебно 0,01 14 Тиовит джет 80 ВГ Предпазно 0,3 преди и 0,2 след цъфтежа 15 Тиозол 80 В Предпазно 0,8 Топаз 100 ЕК Предпазно и лечебно 0,015 28 Топсин М 70 ВП Предпазно и лечебно 0,1 14 Шавит 25 ЕК Предпазно и лечебно 0,01 30 Шавит Ф 71,5 ВП Предпазно и лечебно 0,2 20 * Посочената концентрация в % е валидна при разход на разтвор 100 л на декар или 10 л за 100 кв. метра.