27-10-2003 г. Вкусовите качества на смолянските картофи са познати в цялата страна. Престижната марка става жертва на изпечени прекупвачи на полски и турски картофи, които подменят номерата на камионите,окачват табели „Родопски картофи" и превземат зеленчуковите борси и градските пазари. За десет години нито едно правителство не пожела да постави нещата в ред. Всички загърбваха родното производство и отваряха широко „граничните порти" за чуждото, пише в. Земя. Естествено, мотивирани от високите комисиони, ниските вносни цени и личните облаги. Тази есен родопчани прибраха реколтата от 56 хил. дка с елитни сортове картофи. В по-високите общини - Чепеларе, Доспат и Смолян, получиха по 2,5-3 тона от декар, а в по-ниските - Златоград, Рудозем, Баните по 1,5-2 тона. Навсякъде производителите казват, че имат добри добиви, та дано правителството престане да гледа навън. Заради вноса през зимата в мазетата изгниха близо 150 хил. тона картофи и още толкова се превърнаха във фураж за добитъка. Другият проблем, който не дава покой на родопчани, е ниската изкупна цена. Още в началото на септември, когато производителите влязоха в нивите, довтасаха камионите на прекупвачите от цялата страна. Най-високата цена „франко" е 0,50 лв. И стопаните склоняват, макар че не могат да си платят нито орането, семената, торовете и препаратите, нито отглеждането и ваденето. Готови са да загубят, отколкото да гледат как гният трудът и надеждата им в мазите. Бартерната размяна пък си е чисто ограбване - 4 кг картофи за 1 кг ябълки, 2 кг картофи за кило фуражна царевица или 5 кила за 1 литър олио. Когато няма риба, и ракът е риба, казват хората. А зимата в планината е сурова и е дълга цели 6 месеца.