Поповото прасе е повсеместно разпространен неприятел у нас. Като се има предвид, че в частния сектор се отглеждат разнообразни зеленчукови култури, при които се използва и по-голямо количество оборски тор, обясним е фактът за повсеместното му разпространение. Наред със зеленчуковите култури този вид вреди през лятото и на почти всички етеричномаслени и на някои полски култури. Основните повреди обаче са през пролетта. Възрастните прегризват растенията в областта на кореновата шийка, прогризват повърхностни ходове по корена и клубеноплодите, изкореняват цели растения. Възрастното насекомо е дълго 40-50 мм, кафяво, по-тъмно откъм гръбната страна и по-светло откъм коремната. Предните крака са ровещи. Коремната част завършва с дълги церки. Яйцето е овално, с големина на просено зърно. Ларвата прилича на възрастното, но е с по-малки размери и без крила. Поповото прасе развива едно поколение годишно. Зимния период прекарва като ларва, нимфа или възрастно насекомо. Най-често то може да се намери в почвата на парниците под купчините оборски тор или под други укрития.
През по-голямата част от живота си поповото прасе води подземен начин на живот. Предпочита особено райони с влажни и песъчливи почви, които се очертават като ивици от надигнатата над тях почва. Напролет със затопляне на времето поповото прасе се придвижва по-близо до повърхността на почвата и се насочва към заредените парници, привличано най-вече от миризмата на пресния оборски тор, използван в случая като биотопливо. Прегризва младите растения в областта на кореновата шийка, изяжда младите кълнове. Наблюдавани са в практиката и повреди по житните посеви, където то сдъвква стъблата в областта на възела на братене.
Поповото прасе завършва развитието си в края на май. Тогава мъжките и женските форми излизат на повърхността на почвата и копулират. След това женската прави специални гнезда в почвата и там снася яйцата си. За тази цел се избират почви с по-богато съдържание на хумус. Излюпените млади ларви отначало се хранят с органични вещества, след което се разпълзяват и започват самостоятелен живот.
Борбата с поповото прасе през пролетта и началото на лятото се извършва по-често с примамки, приготвени по следния начин: пшеничени или ръжени зърна се потапят за около 10 минути в гореща вода, за да загубят кълняемостта си, след което за 1 кг от тях се прибавят 2-3 супени лъжици агрия 1050, диптерекс, Мезурол Шнекенкорн и други. Така приготвената примамка се разхвърля (с ръкавици на ръце) върху почвата преди засаждането на зеленчуците в доза 15-20 кг на кв. м и веднага се заравя с гребло на дълбочина от 1 до 3 сантиметра. Под действието на отровата след 3-4 часа насекомите излизат на повърхността и се парализират. Сеитбата или разсаждането на зеленчуците трябва да се извършва 2-3 дни след третирането на почвата.
През есента и началото на зимата много ефикасно средство е използването на примамки от пресен оборски тор. Около зеленчуковите полета и оранжериите се изкопават дупки 50/50 см, попълват се с пресен оборски тор. Той служи за примамка на голям брой попови прасета. През студените зимни дни при температура под 0 градуса оборският тор се изважда заедно с намиращите се под него попови прасета. Под действието на ниските температури те загиват мигновено.
