На пръв поглед протестът на 21-те пчеларски сдружения, които вчера изложиха своите искания пред земеделския министър Кирил Вътев, сякаш премина малко в сянката на общонационалното недоволство. След комуникацията с администрацията обаче това недоглеждане към натрупаните с години проблеми в пчеларството сякаш има изгледи да бъде коригирано. Ще припомним обещанията, дадени на стопаните сред приключване на срещата.
Ето какво беше обещано на бранша
За разлика от много други сектори в селското стопанство пчеларите рядко са прибягвали до крайност при отстояване на исканията си. Натрупаните досега кризи обаче – като се започне с ковид пандемията от 2020 г. и се приключи с войната в Украйна, инфлацията и дъмпинговият безмитен внос, се оказват истинска катастрофа за родните производители на мед.
Затова и Синор.бг ще ви срещне с позицията на семейство Любенови от Попово, което е отдадено на пчеларството повече от две десетилетия, отглежда пчелите по билогичен начин и има желание да предаде бизнеса на дъщеря си. Дали обаче това ще се случи, е въпрос не само на лично желание, но и на държавна политика, каквато браншът очаква от сегашния кабинет.
Г-н Любенов, кое преля чашата на търпението ви, за да се стигне до тези септемврийски протести?
Проблемите се трупаха през годините, без да се решават навреме. И това наистина отпуши недоволството на колегите. Както и останалите земеделски производители, така и ние през последната година буквално сме затиснати от ниските цени на вносната продукция от трети страни, което напълно ни извади от пазара. Това се отнася не само за нас, но и за животновъдите – погледнете изкупните цени на млякото – как едно кафе го купуваш за 2 лева, а изкупните цени на литър мляко са под лев! Същото е и при нас. Затова основното ни искане беше да се преустанови, или ако това е невъзможно, поне да се контролира вносът на мед от трети страни.
Ваши колеги изнесоха различни данни за размера на дъмпинговия внос. Знаете ли какви количества влизат в страната?
Няма как да вярваме на ститистиката, като гледаме това, което се продава в магазините. Със сигурност, около 4 хиляди тона внос „се губят” някъде из България. Това съставлява 30% от производството на мед в страната и затова ние настояваме държавата да влезе в ролята си на контролиращо лице. Не може в супермаркетите да се продава всякакъв мармалад, етикетиран като мед и хората да не знаят какво купуват!
С предишни Ваши протести неведнъж получавахте обещания от министерството и агенцията по храните (БАБХ), че ще има контрол върху вноса на некачествен мед. Защо и досега не се намират спирачки за този внос?
Как Българската агенция за безопасност на храните БАБХ да упражнява контрол, като тя не притежава нито една сертифицирана лаборатория, където да прави контролните проби..? За нейното изграждане и оборудване се говори от 10 години. Имаше едни 9 милиона лева за покупка на апаратура, но никой не знае къде потънаха и къде заминаха тези пари. В същото време съществува една частна лаборатория с издаден сертификат, но дали се признават нейните анализи, дали някой от БАБХ плаща за изготвянето им, отново никой не ни казва.
А като влезете в супермаркетите, по рафтовете е пълно с буркани с надписи „мед”, произведен в EU (ЕС), забележете, не в България. И като погледнете статистиката – огромен внос от трети страни!
Често върху етикетите на така наречение мед потребителите срещат надписи с големи букви „Букет”, но в същото време с дребни буквички, които с лупа можеш да ги разчетеш, е записано, че има само 20% съдържание на мед – останалото какво е някаква смес, в която изобщо не знаеш какво има. По-голямо заблуждение за клиентите от това, здраве му кажи!. Затова цените на този мед (в кавички) са ниски, а ние не знаем как да продадем здравословния си продукт, в който влагаме много усилилия!
Как се промениха цените от 2022 г. досега, за да се стигне до блокиране на пазара?
Най-страшният проблем за всички нас се оказаха огромните количества залежала стока, която не можем да реализираме заради дъмпинговите цени при вноса. Стигна се до срив в изкупните цени – ще дам примери и за конвенционално произведения мед, и за биологичния. Ако миналата година изкупната кампания тръгна с цени от 4,80 - 5 лева за килограм конвенционален мед и 6,30 лв. за биологичен мед „букет”, сега обикновеният мед се изкупува от търговците по 3,20 лв. за килограм, а биологичен от 4,50 лв. за кг. това лято. Процентно, намалението е с цели 30% от офертите през 2022 г. Ако поскъпването на меда беше само с 20-30 стотинти, никой от нас нямаше да го прави на проблем, но 1-2 лева, това вече е прекалено!
А точно какво подпомагане се прилага за вашия бранш, защото много се спекулира с прословутите субсидии?
До началото на ковид пандемията ние получавахме държавна помощ по de minimis, което обаче беше заменено с ковид подпомагане. След пандемията дойде войната и същото подпомагане придоби ново име „компенсации за войнато в Украйна”. Днес ние питаме, къде остана подпомагането по de minimis, което означава минимално подпомагане на дребни стопанства, на което основно разчитахме като сектор?
В същото време по друга европейска програма за малките и средни предприятия, насочена кмъ преработвателите, съществува още едно подпомагане от 50 хиляди лева. В тази връзка ние, пчеларите настоятелно молим държавата да ги задължи с предимство да изкупуват български мед. След като получават държавна помощ от нашите данъци, резонно е да има защитна клауза. Не да препакетират мед от Китай, Украйна и къде ли не, докато нашата продукция пълни складове ни. Без реализация всеки от нас ще фалира, толкова просто е!
Колко мед залежава тази година в складовете?
Между 8 и 9 хиляди тона. А има и стара реколта, неизкупена от 2022 г. Тези количествата не са много, но не може, след като миналата година ти не си успял да продадеш меда си за 6,30 лв., тази година да го подаряваш за 4,50 лв. – говоря за биомед. Защото себестойността на продукция ни при тази инфлация не е паднала, пораснала е. Именно затова ние искаме от земеделския министър Кирил Вътев, както започна проследяване на цените на млечните продукти от рафта назад към фермерите, да започне проверки и за меда.
При инфлация от над 14 процента за последната година ние сме с два лева назад в цените за всеки продаден буркан мед. Това го няма никъде. Ето и кратките разчети – при среден добив от кошер (закръглено) 20 кг мед и при средна цена за биологичен мед от 5 лв. за кг, това означава приход от 100 лв. на кошер. Като приспаднем и 60% признати разходи плюс осигуровките – чистата ни печалба е 40 лева на кошер. Ако човек гледа 200 кошера (повечето колеги не са големи), общият приход ще му бъде 8 хил. лв. – разделете го на 12 месеца и ще видите как месечният му доход е само 660 лева – кой работещ в България днес има подобни заплати, въпросът ми е риторичен!
На всичко отгоре през последните 2 години осигуровките ни от 420 лв. станаха първо 710 лв., сега са 760 лв., а се очаква да станат и 930 лв. Няма лошо в това, защото работим за пенсия. Но, кажете как да ги платим с тези цени на меда? Ние не ги делим тези осигуровки с някакъв работодател, а ги плащаме изцяло от джоба си. Да не говорим, че служебното правителство даваше разни обещания как щяло да подпомогне земеделците заради двойното вдигане на осигуровките, нищо от това не стана. Като прибавим и факта, че доста колеги са пенсионери, но искат задължително и те да се осигуряват. В противен случай те нямат право на субисидии, режат ги от всякакво подпомагане. Защо пенсионерът трябва да плаща за себе си толкова високи осигуровки?
Катя Любенова: Разберете ни, дошли сме на този протест, защото пазарът наистина ни притисна, без да имаме вина за това. А в същото време на високо ниво се повтаря как в земеделието искат да влязат млади хора. Но при сегашната ситуация нито един млад човек няма да стане пчелар, по простата причина, че не може да изкара никакви пари за това препитание, а то не е никак лесно. Двамата с мъжа ми имаме общо 500 биологични кошера в Търговищко. Вярвайте, работата е огромна – сутрин влизам в 8 часа в пчелина и повярвайте – вечерта приключвам в 23 часа! За всичките тези мои усилия, при сегашните цени на меда, които са на пазара, аз ще стана наемен работник някъде. В същото време сме заложили доста лични средства за покупка на оборудването, за сертифицират – това е бизнес, граден над 20 години.
Възпитахме и нашата дъщеря да отглежда пчели, студентка е и в момента сама се грижи за 140 кошера извън нашите. Как при тези условия да я насърча да продължи с този така наречен „бизнес”!, риторично попита Любенова. А ние се присъединяваме към мнението на семейството от Попово, което обобщава цялата тъжна картинка за съществуването на малкия бизнес в България.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
