Може и да не ни обичат в ЕС, но биволите ни търсят

04-06-2008 г. Домашният бивол е преживно животно от рода Вос, семейство Кухороги. За разлика от говедото, което не се среща в диво състояние, диви форми на бивола има и днес в Африка и Азия (Кафърски бивол, Арни, Аноа и други). Историческите свидетелства говорят, че по сегашните български земи през 1200 г. домашният бивол е бил широко разпространен. С името на хан Омуртаг се свързва присъствието на това животно тук. Ханът е поддържал широки търговски връзки с Византия и при сключването на един мирен договор Омуртаг разменил пленници, останали в България от времето на баща му хан Крум, срещу биволи. Кожата и космената покривка на бивола са пигментирани в черен цвят, но се срещат и бели биволи (албиноси), но те са голяма рядкост. При домашния бивол се различават две форми – късорога и дългорога. В България е разпространена предимно късорогата форма. Биволицата е висока 130-132 см, живото й тегло е 400-500 кг, средната й годишна млечност е 700-800 литра, при средна масленост 7-8 на сто. Женските животни достигат полова зрелост на двегодишна възраст. Бременността продължава 312-315 дни ( при кравите тя е 285 дни). Ражда се едно малко (малаче). Много рядко приплодите са два. Както е известно, биволът се използва за мляко, месо и за работа. Трябва да се знае, че той се различава много от говедото – както по биологични, така и по стопански (продуктивни) качества. По-устойчив е на заболяванията туберкулоза и шап, но е по-чувствителен към студа и горещините. Много по-различно е и поведението му. Биволът изгражда у себе си особени рефлекси, с които човек задължително трябва да се съобразява, ако иска да получи по-добри резултати при отглеждането му. Например, животното запомня дрехите, с които е облечен стопанинът (доячът), шума на стъпките му, когато се приближава, от коя страна той застава при доенето и прочие. При неспазването на тези подробности, биволицата си „вдига” млякото, т.е. доячът започва да я дои, но тя не пуска мляко. Какво е интересно по отношение на стопанските качества на това животно. Биволът е невзискателен към храненето. Той дава добра продукция при малко концентрирани (зърно) и при повече груби и малоценни фуражи (слама, царевичак, слънчогледови пити, грубо сено и други). Независимо, че млечната продуктивност на биволицата е много по-ниска от продуктивността на кравите, биволското мляко се отличава с високи хранителни и вкусови качества. То съдържа 75 на сто мазнини (два пъти повече от това на кравите – 3,6-3,8 на сто). Високо е и съдържанието на витамини и желязо, а протеините (белтъчините) са около 5 на сто. Всичко това го прави незаменима храна за човека. Ценно е и биволското месо, макар че угояването на тези животни е по-бавно. Съдържанието на магнезий и желязо в биволското месо е два пъти по-високо, отколкото в телешкото. Затова в миналото биволските продукти са препоръчвани за деца и болни от анемия, туберкулоза и при силно изтощение. През 1962 г. със съдействието на българската държава научният работник Добри Полихронов внесе в страната биволи от високопродуктивната и световно известна индийска порода Мурра. Чрез кръстосването й с местните български биволи е получена млечна популация. Повече от 30 години вече се развъжда кръстоска, наречена Българска Мурра. Тя превъзхожда с 40 на сто продуктивността на местния бивол, има и много добра репродуктивна способност (размножаване). Ако в миналото, при тогавашните ТКЗС (с големи и модерни кравеферми) беше по-малко изгодно да се отглеждат биволи, то при сегашните условия на раздробено земеделие и животновъдство (стопанства с 1-3 животни) биволите са много подходящ продуктивен добитък, защото новата популация биволи са с по-висока продуктивност, а в същото време разходите за отглеждането им са значително по-малки от тези за кравите. В този подотрасол може да се постигне значителен напредък, ако държавните органи подпомогнат стопаните със средства от еврофондовете. Така ще се стимулира увеличаването на биволите, а това означава да се увеличи и продукцията от биволовъдството. За много стопани, особено в райони с ниска заетост, ще се създаде поминък и ще се увеличат доходите им. И още нещо: искам да обърна внимание на обстоятелството, че през последните години се проявява интерес от редица страни – Германия, Италия, Венецуела и други към породата Българска Мурра. Износът на племенни животни може да бъде сериозен източник на доходи за българските биволовъди. При задаващата се световна криза за хранителни продукти и тяхното голямо поскъпване, на бивола трябва да се обърне по-голямо внимание от държавните органи, както и от самите фермери. Тези от тях, които проявяват интерес към това животно, могат да получат информация от къде да си закупят разплоден материал, както и по всички въпроси на биволовъдството от Асоциацията на биволовъдите в България – Земеделски институт в Шумен. Не бива да сме късогледи и да не развием това производство, да не използваме ценните качества на това уникално животно. От в. Гласът на фермера