Нищо не става без вода

07-05-2008 г. Животът и развитието на пчелното семейство е немислимо без вода. Тя не е храна, но храната без нея не може да бъде усвоена. В течение на годината пчелите имат различна нужда от вода. Потребностите от вода зависят от физиологичното състояние на семейството. Най-важна е биологичната потребност от вода на пилото. За храната на пилото е нужна много вода и то постоянно. Високите температури (над оптималните) се смъкват чрез донесена вода отвън. През пролетта има постоянен дефицит на вода. През април и май семействата изразходват по 250 ml вода за едно денонощие. Ако искаме да спрем рискованите и убийствени полети за вода при ниски температури, необходимо е да поставим вътрешни поилки с вода. През зимните месеци нуждите от вода са по-малки. Пчелите използват водата от пчелния мед, който съдържа 18-20% вода. Средносилно семейство през зимата се нуждае от 4-10 гр. вода за едно денонощие. С появяването на пило нуждите от вода се увеличават съразмерно с количеството на пилото. Знае се, че началното пило съдържа и до 80% вода. Медът и прашецът се резреждат с вода, за да станат пълноценна храна. Често нектарът, идващ от цветовете, поради високите температури е сгъстен и се нуждае от разреждане. Кристализираният мед също така изисква вода, за да може да се използва, макар и частично. Същото правило важи и за твърдата храна – захарно-медените питки. Те не могат да се използват без вода. По време на летните горещини ( юли и август) водата освен за храната е необходима и за разхлаждане. Нуждата от вода през този период е голяма. Тя достига до 1,5 литра за денонощие. За извеждане на ларвите от яйцата е необходима 95% влажност. За такава влажност е необходима също така много вода. Как се създава такава влажност в юлско-августовските горещини. Те са мъчителни и изискват много вода, която се осигурява от много пчели. Чрез водата и специалната вентилация се осигурява нужната топлина и влажност. Ако водата е далече или я няма, животът на пчелното семейство е в опасност. В още по-голяма степен това се отнася за пилото. Никога не трябва да допускаме, че пчелите могат сами да си осигуряват вода. Нашето незнание или нехайство в това отношение ще ни донесе само загуби. Освен това пчелите донасят често замърсена или заразена вода, след което следват болести и интоксикации. Ето защо е необходимо да осигурим чиста питейна вода, която през целия ден да капе близо до семейството. Нужна е хигиена и безопасност. Пчелите не трябва да се давят. Твърди се, че съществуват в семействата пчели водоакумулатори. Тези пчели събират много вода в органи-цистерни и в критични моменти я подават. Това е тяхната основна „професия”. Те не изпълняват други дейности. Това твърдение не е доказано. Със сигурност се знае, че водоносачките не са определени за тази функция. Те са обикновени пчели, без специфично физиологично и морфологично устройство. Те са в състояние да се преориентират към друга, нова дейност. Чистотата на водата, която взимат, не е решаваща за тях. Често донасят вода, съдържаща най-различни разтворими вещества, дори и урина. Те не разпознават миризмите, неприятни за човека. Дестилираната вода привлича пчелите по-малко , отколкото водата с различни соли. Бързината, с която пчелите поемат водата, зависи от температурата, като могат да излитат за вода при 6 градуса по Целзий, като взимат само 5 – 6 мг. При външна температура 23-24 градуса по Целзий носят до 44 мг, а максимално могат да се натоварят до 67 мг. Водоносачка, донесла вода при температура 13 градуса по Целзий се задържа в кошера 375 секунди. При по-високи температури се задържа по-малко и прави повече курсове. Високите температури принуждават пчелите да донасят повече вода. Но пчелите не се запасяват с вода. Те донасят само за дневните нужди, никога - за утрешните. При непоносими горещини голяма част от нектаросъбирачките, както и част от вътрекошерните нектароприхващачки, стават водоносачки. При продължителни горещини основната дейност - нектародонасяне и събиране на прашец биват изместени от вододонасянето. То става основна функция, връзката с околната среда не е пълноценна, семейството отслабва и трудно се възстановява. Пчелите се нуждаят от много вода в даден момент и пчеларят е длъжен да я осигури. В противен случай неговото пчеларство не е рационално, а рисково. Пролетта, още преди първото пролетно облитане, пчеларят трябва да постави поилките до самия пчелин, защото когато закъснее с тях, пчелите вече са си намерили водоизточници, към които са привързани. Те могат да бъдат много далече, могат да са със замърсена вода. Много от тях загиват по дългото трасе. Без близко намиращ се източник на вода, животът на пчелите в летните горещини е немислим, както и в студените пролетни дни. Водата не е всичко, но без вода всичко е нищо. От в. Пчела и кошер