Фурункулоза на млечната жлеза

15-04-2008 г. Фурункулозата е кожно заболяване на млечната жлеза и се характеризира с гнойно некротично възпаление на космените влагалища, мастните жлези и окръжаващата ги съединителна тъкан. От нея боледуват почти всички видове животни, но преди всичко кравите в лактационен период и по-рядко - козите. Предаването на болестта става най-вече при доенето на животните, когато не се спазват зоохигиенните изисквания, или чрез замърсената постеля, инвентара и други. Причината за появата на болестта е полибактерийна инфекция, в която най-голяма роля играят гноеродните бактерии - стафилококите и стрептококите. Те проникват в организма през кожата, когато е нарушена нейната цялост. Предразполагаща роля за появата и разпространението на фурункулозата между животните от дадена ферма играят понижените съпротивителни сили (реактивността и резистентността) на животните вследствие на едностранчиво и недоимъчно хранене. Особено при високомлечните крави то е довело и до хронични заболявания на обмяната на веществата (остеомалация, остеодистрофия, субклинична кетоза, хипо- и авитаминози). Недостатъчното движение и лошите зоохигиенни условия при отглеждането на животните също така допринасят заедно с изложените предразполагащи фактори за упорития и дълготраен развой на фурункулозата. Фурункулите (циреите) се намират в кожата и подкожната съединителна тъкан в долната част на вимето, основата на млечните папили (цицки) и междувименната бразда. Установяват се множество фурункули в различни стадии на развитие. Те представляват малки, слабо ограничени подутини с конусовидна или кръгла форма с големина на грахово зърно, лешник или орех. В началото са твърди и при палпация (опипване) са много болезнени, а по-късно (след 3-4 дни) те се уголемяват и омекват. Повърхността на фурункулите е червено-синкава или жълтеникаво оцветена. При палпация са слабо болезнени. В центъра на фурункула се образува неголям флуктиращ абцес. При натиск циреят се спуква (много често това става самопроизволно според степента на узряването му) и от него изтича жълто-бяла гъста гной, понякога примесена с кръв, която засъхва и образува гнойна тапа. След отделянето й на мястото на отворилия се фурункул се образува неголяма, но дълбока кратерообразна язва с розова гранулация (млада съединителна тъкан, развиваща се в язвената празнина), която допринася за бързото заздравяване на язвата. Диагнозата се поставя, като се вземат под внимание клиничните признаци, след извършване на микробиологично изследване за определяне на бактерийния причинител и предразполагащите условия. В диференциално-диагностично отношение трябва да се има предвид шарката, при която се наблюдават везикули (мехури и пустули, малки гнойни пъпки), вдлъбнати в центъра и обкръжени с червен пояс. Прогнозата за изхода на болестта в почти всички случаи е благоприятна. Лекуването се провежда в зависимост от степента на развитие на възпалителния процес и общото състояние на болните животни. То е насочено към отстраняване на предразполагащите причини. Кожата на млечната жлеза предварително се почиства и промива със слаби дезинфекционни разтвори. В засегнатите с фурункули места се използва 70-процентов йодиран спирт или двупроцентов салицилов спирт. След това фурункулите се намазват с ихтиолов или риванолов унгвент. В стадий на инфилтрация се прилага с добър лечебен ефект новокаиново-пеницилиновата блокада (пеницилин в 0,5-процентов новокаинов разтвор) в необходимата дозировка, инжектиран подкожно около или под формиращия се фурункул. По-големите узрели фурункули се разрязват (ако не са се спукали самопроизволно) по дължина или кръстообразно и откритите язви се изчистват от изтичащата гной, примесена често с кръв, празнините им се намазват с йодова тинктура, 5-процентов разтвор на калиев перманганат (2-4 пъти дневно) или се покриват с дебел слой ихтиолов унгвент. Едновременно с външното третиране на болните животни се инжектират антибиотици (избрани след направената антибиотикограма при лабораторни условия за чувствителността на микроорганизмите към тях, причинили заболяването). Лечението трябва да бъде системно, достатъчно продължително (от 3 до 5 седмици) и ефикасно. Същевременно с антибиотиколечението може да се прилага неспецифична стимулираща терапия - аутохемотерапия (взема се кръв от заболялото животно и се инжектира мускулно веднага в тялото му) няколко дни по определена лечебна схема. Профилактичните мерки за ограничаване и ликвидиране на фурункулозата са: •болните животни се отделят от здравите; •издояването им да се извършва от отделен дояч, като преди и след доенето вимето се избърсва с индивидуална салфетка, напоена с дезинфекционен разтвор; •редовно почистване и текуща дезинфекция на оборните помещения, както и на тоалетните принадлежности за почистване на кожата. Те трябва да бъдат отделни за всяка крава; •в случай на масово разпространение на фурункулозата в кравефермата може да се приложи с добър лечебен и профилактичен резултат ваксинация с приготвена аутоваксина, с която се ваксинират не само болните, но и здравите крави; •осигуряване на пълноценно балансирано хранене и профилактично третиране на кравите с поливитаминни храни или поливитаминни препарати. От в. Гласът на фермера