Търсим новите успехи, тръгвайки от корена

31-03-2008 г. Във фокуса: Александър ТОШЕВ. Роден е на 15 август 1951 г. в село Лик, община Мездра. Зодия Лъв. Завършил строителен техникум и Стопанската академия в Свищов, специалност „Финанси”. Ръководител на фирма "Ритлите-97"АД в Мездра, специализирана в строителството у нас и в чужбина. Към нея с решение на акционерите преди четири години се създава фирма "Елви" ООД, за развитие на селскостопанска дейност. - Г-н Тошев, лична носталгия, желание за друг, по-различен от строителството, но също успешен бизнес или овладяване на нови територии, е решението за създаването на дъщерната фирма "Елви" , насочена изключително към селското стопанство ? - Не е носталгия, по-скоро е тръгване от традициите, от корените, да търсим нови успехи. В региона на родното ми село Лик пепиниерството е било основен поминък за населението много отдавна. Не е имало къща, в която да не се облагородява и да не се произвежда лозов посадъчен материал. Втъкано в традициите на поколения жители на Лик и съседното село Типченица, пепиниерството стига до истинско майсторство и съвършенство, защото то е много специфично. Присаждането на дива подложка, на калем от специален сорт, целият този труден път на облагородяване до вкореняването на пръчката и даването на плод е нещо, което изисква и знания, и умения. Тези традиции се създават трудно и аз потърсих запазването им, защото само в Лик допреди четвърт век са произвеждани по 4-5 милиона млади лозови пръчки, 90 процента от които са отивали за износ, включително и за такива винарски региони в бившия Съветски съюз, като Грузия и Молдова. - Вече берете плодовете на това свое смело начинание, лозите раждат, правите и първото вино, за което имате и сертификат от НЛВК. Доволен ли сте? - Фирма "Елви" започна преди пет години с 28 декари посадъчен материал.В началото облагородявахме 15-20 хиляди лозички, сега стигаме до сто хиляди. Лозовият масив е от 200 декара, от които сто са засадени по програмите на САПАРД. С проекта си за тези 100 декари кандидатствахме в началото на 2005-та и до края на годината го реализирахме. Останалите площи са засадени със собствени средства. Възстановяваме тези традиции от няколко години, запазвайки най-доброто от тях , като използваме богатия опит в местните хора, който все още е съхранен.Залагаме много на известния "Врачански мискет", един доказан местен сорт, който в последните години изчезна напълно и едва сега се създават нови масиви от този сорт във Врачанско- в село Бъркачево, във Веслеца край Враца. Ограниченото производство на посадъчен материал от "Врачански мискет" е продиктувано от липсата н калеми от регистрирани апробирани лозови масиви. Добили сме вече 7-8 хиляди първокачествени пръчки от този сорт, който носи славата на най-хубавата ракия "Врачанска теменуга" и на характерното вино със същото име, отличаващо се с невероятни вкусови качества.. Освен него имаме и сортове от Института по лозарство и винарство в Плевен - хамбургски мискет, сензо, памид, болгар. - Явно, разчитате на утвърдените програми за подпомагане, европейски и наши, без които трудно се прави земеделие на високо ниво ? - Ние кандидатствахме успешно, тъй като проектът ни по САПАРД беше много добър и успяхме в срок. Във фирмата имаме много добри специалисти, които усилено работиха върху този проект, получихме и едно силно рамо от Лозаро-винарския институт в Плевен. Проектът беше за 216 000 лева за тези сто декари лозов посадъчен материал. Доволни сме, въпреки че поради редица трудности, не ни изплатиха изцяло 108 000 лева, както бе по договор, след завършването в срок на проекта, а само 56 000 лева по програмата. Преди три години България пак беше санкционирана от ЕС с 60 млн. евро по програмата САПАРД и за да се осигурят донякъде тези средства, масова практика бе да се режат парите, като се включват в тях разни други неща.И сега пак има нещо такова, но и ние самите, много често шмекеруваме и затова Европа пак ни гледа строго. Програмите са много хубави. Сега имаме защитени два проекта по мярката за развитие на селските региони, те са до 50 000 лева всеки. Единият е за ограда на лозовия масив и защита от диви животни, а другият за усвояване и реконструкция на съществуващи тераси. Проектите са одобрени и трябва бързо да ги внесем. - Виждам, че сте привлекли много млади хора, които ръководят тази дейност и явно предлагат свежи идеи ? - С удоволствие ще ви ги представя, бихте могли да получите информация затова, което ви интересува, направо от тях.. Управител на "Елви" ООД е Добромир Александров, тридесетгодишен, завършил в Свищов Стопанската академия и магистратура "Корпоративен мениджмънт", привлекли сме и Десислава Николаева, млад специалист по лозаро-винарство. - Господин Александров, как се реализират младите хора в една българска земеделска фирма в днешните условия и то в едно не особено голямо село? - Смятам,че тук мога да направя много неща, за да живея аз и моето младо семейство добре в България.Лик е селото на детството ми, убеден съм,че искам да помогна на хората там да живеят по-добре. Готови сме да кандидатстваме по мярката за развитие на селските райони и да увеличим масива на 500 декара и да изградим едно истинско Шато, като затворим целия цикъл от собствения лозов материал, лозовите насаждения, гроздето и накрая производството на вино. Материалната база са старите вече полуразрушени сгради, останали от бившето ТКЗС и терена, който закупихме и където вече обособяваме собствено стопанство. То включва и помещенията, строени специално преди десетилетия за облагородяване и съхраняване на посадъчния материал. Започнахме и обзавеждането и на избата с всичко необходимо, за да отговаря на европейските изисквания в този бранш . Имаме най-модерния трактор специално за обработка на лозя, той е италиански и е закупен също по САПАРД. Втора година вече правим от своите си лози вино "Кабарне-совинъон" ,за което преди месец имаме удостоверение от Националната лозаро-винарска камара. Бъдещото истинско Шато, което тръгва от собствените калеми и стига до собствената уникална марка вино не е само мечта, то е амбиция на всички нас за развитие на селски винен туризъм в този край. - Г-н Тошев, освен че сте специалист-строител и ръководител на "Ритлите"АД в железничарския град, вие тясно сте свързан и със земеделието в този край, виждате отблизо какви са проблемите, как бихте коментирали ? - Най-големият проблем на земеделието у нас е комасацията на земята. Този порочен и всички последвали след него закони за земеделските земи, които съсипаха селското стопанство. готов съм да споря за това с всеки, включително и с тези, които са гласували законите.При това разчленяване на земята, сега е невъзможно да се комасира, та дори и да се изкупи, много е трудно и за това някъде земята пустее. Има хора, които желаят да я обработват, но буквално не могат да съберат всичките документи и да сключат договорите, за да се обедини земята и тя да се обработва по-ефективно.Ние сме засадили около хиляда декари в припланинския регион с царевица, пшеница, ечемик, не можем да очакваме някакви особени резултати , теренът не е подходящ за зърнени култури. Имами три-четири идеи за развитие на земеделието в този край и те са свързани с лозарството, с винарството, които имат бъдеще тук.Надявам се, до две-три години тук, в Лик, в Типченица, да се развие един силен поминък свързан именно с традициите в пепиниерството. Работим усилено по изграждането на една уникалнта, с врачански привкус изба. Интервюто взе Елеонора ЦАНОВА