18-03-2008 г. Пролетният фуражен грах принадлежи към групата на едногодишните бобови култури, които се характеризират с бавен първоначален темп на растеж и развитие. В този период те са най-уязвими на конкуренцията на плевелната растителност. Плевелите освен пряко отрицателно въздействие по отношение на всички важни жизнени фактори за растежа и развитието на културните растения, причиняват и значителни косвени загуби, възпрепятствайки работните процеси на прибиращата техника. При условията на нашите проучвания загубите на зърно достигат до 1/2 от биологичния потенциал на граха в зависимост от степента на заплевеляване и агрометеорологичните условия. Редица обстоятелства, а също така и някои нови изисквания в екологичен и икономически аспект, бяха сериозен мотив за нови проучвания при тази култура. От една страна грахът е култура, отличаваща се с висока чувствителност към хербицидите, поради което и наборът от тях е ограничен. Освен това значителна част от активните вещества, получиха забрана за употреба, както в Европейския съюз, така и в страната. От друга страна пък под влияние на различни фактори настъпват промени в плевелните асоциации, които изискват проучване на нови възможности за борба с плевелите. Борбата с плевелите при пролетния фуражен грах е най-успешна при съчетаното прилагане на качествено проведени агротехнически мероприятия със селективни и ефикасни хербициди. Видът на преобладаващите плевели и тяхната плътност имат определящо значение при подхода на основната и предсеитбените обработки на почвата. Ако площите, на които ще се засява грахът, са заплевелени с многогодишни плевели, борбата с тях трябва да се изведе основно при предшественика след неговото прибиране. В този случай най-добри резултати се получават при съчетаване на класическите методи за обработка на почвата (чрез изтощаване и изсушаване коренищните и кореновоиздънковите плевели) и химическият метод (третиране на стърнището с тотални системни хербициди на база глифозат в доза от 400 до 1000 мл/дка). Подходящите за целта срокове са третиране на стърнището в начало на изкласяване на житните и начало на бутонизация на широколистните плевели, а за дълбоката оран около две-три седмици след третирането. При необходимост през есента може да се преоре веднъж на дълбочина около 15 см. На площите заплевелени с многогодишни плевели да не се използват почвообработващи машини с режещи работни органи (фрези, дискови оръдия), което допринася за по-бързото им разпространение по вегетативен път. Предсеитбените обработки на почвата се свеждат до едно или двукратно култивиране и брануване. Валирането спомага за по-дружно поникване на семената. При необходимост може да се направи едно следсеитбено брануване с леки зъбни брани, напречно на редовете, което допринася за унищожаване на кълновете на новопоникващите плевели. От в. Гласът на фермера