Лупината прави ценен фураж дори и на неплодородни почви

04-03-2008 г. Известна и доста разпространена в близкото минало, лупината е на път да си възвърне интереса към нея. Освен, че има дълбоко проникващ централен корен със силна усвояваща способност на трудно разтворимите фосфати и на атмосферния азот, тя е толерантна на силно вкислените почви и с успех може да се отглежда на песъчливи, глинести и тежки почви. Науката вече е създала високодобивни безалкалоидни и високоустойчиви сортове като Киевски мутант, Ултра, Ристон и други. У нас успешно са изпитани френските сортове Люки и Люблан. Световната тенденция е към отглеждането на бяла безалкалоидна лупина. Но като високобелтъчна култура лупината трябва да се отглежда в строго специфични райони с чести превалявания, върху кисели почви, които не са подходящи за култивирането на соя и грах. Най-подходящият срок за сеитба е средата на март, като при закъсняване със сеитбата добивите значително падат. Засяват се 35-40 хил. кълняеми семена на декар, с което се осигурява гъстота при прибирането в границите на 28-30 хиляди растения на декар. Прибирането става през юли, като вегетационният период е средно 110-120 дни през сухите и до 125 дни - през влажните години. При сортовете Люки и Люблан растенията не полягат, чушките не се разпукват дори при пълното узряване, което позволява прибирането да става с комбайн и удължава срока на прибиране без загуби. Добивът на зърно в зависимост от срока на сеитбата се движи средно от 170 до 225, дори до 300 кг от декар. Краткият вегетационен период и добрата продуктивност правят лупината култура, заслужаваща внимание при определени екологични условия.